Андре Мороа - Жорж Санд

„Всеки ден ще ставам в определен час… като оставям за сън само толкова време, колкото е необходимо, за да поддържам здравето си, и не ще се излежавам никога от леност… Старателно ще се въздържам от празни блянове, от безполезни мисли и няма да се отдавам никога на мечти, от които бих се изчервила, ако биха видели какво става в сърцето ми… Ще отбягвам всякога да оставам насаме с лица от другия пол; не ще им позволя никога и най-малка волност, независимо от възрастта и положението им. Ако ми направят някакво предложение, дори с най-почтени намерения, ще съобщя веднага на родителите си. Ще се старая да бъда добра и снизходителна към тези, които ще ми прислужват, но не ще им позволя никога да фамилиарничат с мене и няма никога да им доверявам мъките или радостите си…“

Препоръките за „лицата от другия пол“ са съвсем излишни по отношение на Аврора. Тя не мисли за мъжете. В монастира намира девойките разделени на три групи: благоразумните, набожни и кротки; дяволчетата, непокорни и забавни; между двете групи глупачките, бездейно, непостоянно множество, като тълпата по съборите. Първата година „Дюпен“ е дяволче, което участвува във всички лудешки походи по покривите и зимниците. Приятелките й изваждат прякор „бележник“, защото все записва нещо в бележничето си, или Somebread, английски превод на du pain 10 10 Somebread , както и du pain, значи хляб; но тази игра на думи е само фонетична, защото Аврора не е Dupain, а Dupin, което значи бор. — Б.пр. , монахините я наричат Madcap 11 11 Madcap — луда глава. — Б.пр. или Mischievous 12 12 Mischievous (англ.) — пакостница. — Б.пр. , защото постоянно се провинява. Приятелките я обичат. Отначало я смятат апатична и мълчалива, „заспала вода“. Тя изпада в мрачен унес, който се дължи на размисли за необичайното положение в семейството й. Но животът показва, че се радва на чуждото веселие, а в тежки обстоятелства е сигурен и дори героичен другар. С нея може да се тръгне „за издирване на жертвата“, затворена в някое подземие, любима романтична игра в монастира.

Дяволчетата пишат по подвързията на книгите си — the Spelling book, the Garden of the Soul — инициалите на любимите приятелки (JSFA е тайната дума за Дюпен и означава: Изабела, София, Фанела, Анна), или шеговити изповеди:

„Уви, мили отец Вилел, често ми се случва да се изцапам с мастило, да загасявам свещта с пръсти, да се наплюскам с фасул, както казват във висшето общество, гдето съм възпитана; възмутих младите лейди от класа с нечистоплътността си… Спах в час по катехизис и хърках във време на богослужение; казах, че не сте красив… Тази седмица направих най-малко петнадесет груби грешки на френски и тридесет на английски; опърлих обущата си на печката и овоних класната стая. Виновна съм, виновна съм, много съм виновна… 13 13 Пародия на черковното покаяние на латински: mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa. — Б.пр. “

Върху началния празен лист на една английска книга тя пише следния странен детински и предизвикателен текст:

Тази почтена и интересна книжка принадлежи на моята достойна особа: Дюпен, иначе казано, светлейши маркиз дьо Сент Люси, главнокомандуващ на френската армия в монастира, голям войн, способен пълководец, безстрашен войник, увенчан с дъб и лаври в битките, защитник на хоругвата.

Анна дьо Вим е котенце. Айзабела Клифърд is charming 14 14 Is charming (англ.) — е очарователна. — Б.пр. .

Долу англичаните! Да пукнат всички английски псета! Да живее Франция! Не обичам Уелингтън.

Забавни овчици, мили сополанчета, безкрайно много жаля за вас, но все пак съм щастлива, че не съм вече в класа на малките. Лека нощ.

Първата година в пансиона е за Аврора епоха на сърдечна чистота, смелост и бунтарство. Тя е дяволче, „защото е отчаяна в своята обич и се стреми да се забравя в лудории“. Нещастните деца са често — от яд и озлобление — непоносими. По това време Аврора не е и не може да бъде истинска католичка, защото е възпитана от един „разпопен“ свещеник и баба волтерианка. Тя изпълнява религиозните обреди от приличие и по задължение; не е пожелала нито веднъж да се причасти след първото причастие. Вярва в бога и в задгробния живот без страх, като мисли, че в последния миг все можеш да получиш опрощение и да се спасиш. Добрите й качества са нежна преданост към приятелките и безспорна любов към изкуствата; тя свири на арфа, рисува с вкус и пише в бележника си ту бели стихове, ту проза. Когато минава в класа на по-големите и получава отделна килия, я описва талантливо: