Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— От друго поколение е той — рече Макс и закачливо тупна секретаря си по рамото. — Влаковете не са му по вкуса. За разлика от нас с теб.

— О, ние с Ели в чужбина доста сме кръстосвали с влак. Спомням си веднъж от Амстердам до Париж се возихме с един стар раздрънкан локомотив. Качихме се в пет сутринта с намерението да хапнем във влака, но научихме, че нямало храна, защото стюардите стачкували. Примирихме се, че ни чака бавна гладна смърт, а отгоре на всичко по полята взеха да се мяркат хора и защракаха с фотоапарати. Помислих си, че влакът ни е отвлечен, нали разбираш, от стачкуващите стюарди и бог знае какво ни очаква в Париж.

— И какво стана? — не се стърпя Макс.

— А, в Париж ни посрещна духов оркестър. И после един лъскав червен експрес плавно спря до нас. Това било последното пътуване по маршрута, преди да въведат изцяло електрическите експреси. Затова бил целият шум. Та докато свиреше оркестърът, похарчихме около милиард франка, за да се натъпчем. Помниш ли, Ели?

— Сега съм Елинор, просто Елинор. А това не си го спомням.

Изпитият джин вече бе загрял Том от пръстите на краката до устата, превърнала се в 80-милиметрова гаубица.

— Ясно, Ели. Това очевидно е останало в миналото. Махайте старото, дайте подобрената версия. — Той погледна към Макс. — Та, казваш, вие с Елинор сте си поговорили.

— Да, обсъдихме нещата. И ако нямаш нещо против, двамата можете да започнете веднага.

Объркан, Том погледна Елинор.

— Но аз мислех…

— Заинтригува ли се Макс, ентусиазмът му става заразителен, действа бързо и безотказно — обясни приглушено тя, без да среща погледа му.

— Сигурна ли си, че не са те извозили? Без да искам да кажа нищо лошо, разбира се.

— Ни най-малко — намеси се Макс. — Нали, Елинор?

Тя кимна.

— Е, как предлагаш да започнем? — попита мило Том.

— Ти какво откри досега? — поинтересува се Макс.

Том се отпусна назад и подпря празната чаша в дланта си.

— Ами за начало в Уисконсин отглеждат женшен, който превръща старчоците в истински Рамбовци в леглото. Има една смахната на име Агнес Джоу, която по необясними причини всички познават. Тежи повече от мен, но е играла на трапец в трупата на „Ринглинг Бръдърс“. — Той посочи Стив и Джули. — Тия двамата ще се венчаят, като се качат в „Саутуест Чийф“. Добри деца, но са малко поизплашени. Та като се настаним във въпросния влак, ще се свържа с един човек, който ще ни разкаже сума страхотни истории. Дамата ей там, която гледа на таро, омайва могъщи бизнес магнати, като наднича в бъдещето им. А, да не забравя и Елвис Пресли, преродил се в чернокож симпатяга на име Тайрон, който поднася на бара една микстура, наречена „Котелното“, която, ако не те убие, поне ще те накара в екстаза си да пожелаеш смъртта. С нас пътува и един свещеник, който може и да ми даде последно причастие, ако не пристигнем навреме в Ел Ей, защото приятелката ми ще ме убие.

Последното Том изрече с вперени в Елинор очи. В края на краищата нали тя го беше зарязала. Улови я да примигва. Боже, чак не повярва на очите си. Нямаше представа дали нещо й е влязло в окото, или думите му я жегнаха, но определено го накара да поизтрезнее.

— Уау! — възкликна Макс. — Наистина не си си губил времето.

— Достигнеш ли веднъж върховете на световната журналистика, длъжен си да поддържаш нивото. Също като Ели… исках да кажа Елинор.

— Тя всъщност никога не говори за този период от живота си.

— Най-добре ще е ние с Том веднага да се хванем на работа, Макс — побърза да се намеси Елинор. — Времето никак не е много.

— Всъщност остава ни пътят до Чикаго, а оттам до Ел Ей. Като гледам с каква скорост се движим, ще бъдем заедно, докато снегът започне да се топи.

— Исках да кажа, че ще се наложи да ви оставя в Чикаго и да продължа със самолет. Изникна нещо лично, Макс. Нямаше кога да те предупредя.

Том остави чашата си. Изникна и още как, в образа на собствената ми персона, отвърна й мислено той.

— Ами тогава да почваме — рече на глас.

Макс не изглеждаше особено доволен от промяната в плановете на Елинор, но ето че отмести очи към Стив и Джули.

— Та казваш, ще се женят в „Саутуест Чийф“?

Том обясни какво е отношението на родителите им и спомена тревогата на Джули да не би твърде малко хора да присъстват на церемонията. Заинтригуван, Макс го засипа с въпроси.

— Горкото момиче — каза Елинор с искрено съчувствие. — Така ли трябва да прекара сватбата си? — И тя погледна към Том. — Спомена, че е от някакво планинско градче във Вирджиния. Кое точно?