Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Не ми каза. Защо питаш?

— Нищо чудно да си забравил, но аз съм израснала в Източен Кентъки, съвсем близо до щатската граница. Сигурно съм ходила в родния й град.

След толкова приказки за сватби Том успя да хвърли поглед към ръката на Елинор. Не откри венчална халка, нито нещо, което да прилича на годежен пръстен. Не му се вярваше да няма мъж в живота й. Но ако погледнеше самия себе си…

— Та каква е идеята за сценария? — попита той. Не разбираше нищо от кино, но си беше наумил да влезе в ролята на врял и кипял импресарио.

— Зависи какво ще видим по време на пътуването. Макс иска романтична комедия. Моите предпочитания клонят към заплетена мистерия, в която да не липсват и трупове.

— А защо не и двете? Ако се сглоби както трябва, няма нищо по-забавно от куп безжизнени тела, натръшкани на релсите.

— Казах ли ти? — въодушеви се Макс. — Допада ми тоя симпатяга. Умее да разчупва шаблоните. Мислил ли си някога да пишеш за киното, Том?

Том отмести очи към Елинор.

— Не беше ми хрумвало допреди два часа.

— Не е толкова лесно, колкото изглежда — отбеляза тя.

— Че лесна работа има ли? — не й остана длъжен той.

Макс помоли да го извинят и пристъпи към Стив и Джули, следван от вярното паленце Кристобал. Заля ги с приказки, но Том не можа да чуе нищо. Сигурно разправяше нещо вълнуващо, защото и двамата изглеждаха зашеметени от думите на великия режисьор.

— Макс да не крои нещо?

— Обикновено да — отвърна Елинор.

— Никога не бих си помислил, че накрая ще се озовеш в Ел Ей.

— Всеки все някъде се озовава накрая — погледна го тя за миг. — Я се виж ти. От Бейрут до скринове и аксесоари за баня.

— За да отразяваш войни, трябва да си млад. А аз вече отпаднах от тази възрастова група — рече Том и после добави: — Пък и колко според теб са начините да опишеш как хората се избиват едни други? Още преди пет години ми се свършиха съществителните, глаголите, прилагателните.

— Успя ли най-сетне да промениш света? — На пръв поглед въпросът сякаш съдържаше сарказъм, но тонът й не беше заядлив.

— Огледай се, Елинор, и ще откриеш отговора.

— Малко хора издържат толкова дълго.

По-дълго от теб, каза си Том.

— Как са родителите ти? — попита тя след кратка пауза.

— Загубих и двамата. Мама почина съвсем наскоро.

— Съжалявам, Том. Добри хора бяха.

Поколеба се дали да не й разкаже как се е озовал във влака, но накрая се отказа. Чувството за близост бе изчезнало.

Проследиха как Макс и Кристобал се втурнаха нанякъде, оставяйки двамата млади онемели от изумление.

— Та откъде да започнем? — най-сетне попита Елинор.

Том се изправи и посочи Джули и Стив.

— Това ми изглежда добро начало.

Седнаха при тях и Том им представи Елинор. Първо Стив, после и Джули се похвалиха — с подобаващо благоговение — какво им е предложил Макс Пауърс.

— Ще поръча храната и напитките за цялото празненство, а също и украсата, дори и музика — обясни Джули.

— И ще плати всичко — добави с въздишка на облекчение Стив. — Щял да се договори с „Амтрак“. Макар че представа си нямам как ще реагират.

— Макс обикновено получава онова, което иска — отбеляза Елинор.

— Той ли е наистина прочутият режисьор?

— О, да. А сърцето му е почти толкова голямо, колкото и егото.

— Имам чувството, че току-що сме спечелили на лотария — рече Стив и стисна здраво ръката на бъдещата булка.

— Така излиза — отбеляза Том.

— Къде точно си родена във Вирджиния, Джули? — попита Елинор.

— Не вярвам да сте го чували, градчето се казва Дикинсън Каунти.

— Баща ми е учил в гимназията в Клинтуд. А две от лелите ми живеят в Грънди, Вирджиния.

— Не може да бъде! Досега не бях срещала човек, който поне да е чувал къде се намираме.

— А аз съм израсла в малка ферма в Източен Кентъки, в сравнение с която Клинтуд е огромен град. — Елинор ги погледна окуражително. — А това, което сте намислили, е много смело.

— Ние не се чувстваме особено смели — рече Стив с нервен смях и отново погледна Джули.

— Ако наистина се обичате, сами ще се изненадате колко много можете да постигнете.

Джули сграбчи ръката на Елинор.

— Родени сме почти на едно и също място, а ето вие какво сте постигнали. Направо побеснявам, че родителите му не проумяват колко малко значение има откъде си, важното е докъде ще стигнеш.

— Но ти няма да се омъжваш за родителите на Стив. А нищо чудно просто да си мислят, че никоя не е достойна за сина им. Майките на момчетата са особено ревниви. Просто им дай време, може и да се променят. Ако не стане, то си е за тяхна сметка, а за вас е важно бъдещето.