Робърт Ранкин - Антипапата

— Трябва да почнеш да носиш шапка, Омали — рече той. — Силното слънце ти е объркало мозъка. Имам едно старо бомбе, мога да ти го продам.

— Господ е на небесата — каза Омали.

Пийт се прицелваше за следващ изстрел към плювалника.

— Чумата да го тръшне тоя Господ — коментира намусения стар негодник.

Явно беше, помисли си Омали, че радостите на Църквата на Второто пришествие още не бяха стигнали до персонала и посетителите на „Летящия лебед.“ Необходим бе по-директен подход.

— Не ходиш ли на църква, Пийт? — попита той.

— Никога — отвърна старикът. — Имам и една сламена лодкарска шапка, ако не ти хареса бомбето.

— Слушай — каза Омали, който започна бързо да губи търпение. — Това, че веднъж съм изпитвал необходимостта да възхвалявам славата Божия, не означава, че съм се запътил към тапицирана килия в „Сейнт Бърнард.“

— Славата Божия ли? — рече Пийт със саркастичен тон. — Ти си един безбожен женкар, Омали, и имаш такава религиозна склонност, каквато и младия Чипс.

— Аха — рече Омали. — Това може и да е било вярно някога, но аз видях светлината. Променям отношението си.

— Имам и едно евтино платнено кепе, мога да ти го продам.

— Не ти ща проклетото кепе.

— Иди тогава при отец Мойти.

— Не — отвърна Омали. — Трябва да открия църква от нова деноминация, която да предложи на един честен богобоязлив човек възможността да намери мир със себе си и със своя създател.

Младият Чипс издаде един от онези безбожни звуци, с които бе известен, и старият му господар се изкикоти злобно.

— Виждам, че си губя времето тук — каза Джон. — Явно тук търсачът на истината не е добре дошъл, значи е вярно, че никой не е пророк в собственото си село.

— Слушай — рече Стария Пийт. — Ако наистина изпитваш потребност от нещо по-различно в религиозен план, защо не отидеш в Църквата на Второто пришествие, чувам, че там добре си прекарвали времето.

Омали наостри уши. Толкоз време изхаби в празни приказки, а би могъл да попита старика направо.

— Църквата на Второто пришествие ли? — рече той. — Изобщо не съм чувал за нея.

— Ами, единственото, което знам, е дето дочух две дърти сладурани да си говорят за нея в супермаркета. Изглежда някакъв нов месия се е появил в този бизнес, много е популярен сред дамите, така си е.

— И къде може да се намери тази църква?

— Питай ме, че да ти кажа — отвърна Стария Пийт. — Това не го дочух.

Следващата фраза, която Омали произнесе бе на келтски, баща му го бе научил, докато беше още момчурляк, да я използва срещу черни и жълтокожи.

— И на теб — отвърна Стария Пийт, а Чипс се нацели към крачолите на ирландеца. Може и да нямаше особена религиозна наклонност, но владееше перфектно келтски.

Омали освободи глезените си от мелеза и довърши питието си на бара. Сега вече разбираше как светиите са ставали мъченици. Да влезеш в църквата не се състоеше само в това да си пиеш с викария чая с курабиите. След това му хрумна една приятна мисъл; сред множеството познати нему дами сигурно щеше да се намери някоя, която да е влязла в лоното на новата църква, а и да нямаше, пак щеше да бъде приятно да се разкрие това.

Омали извади малкото си черно тефтерче и го запрелиства. Откъде да започне? От буквата „А“ — госпожата на Арчрой. Ще я посети още същата вечер.

— Още един пайнт, ако обичаш, Невил — рече весело ирландецът. — И майната му на увеличението с едно пени.

Арчрой стоеше в задния си двор и втренчено гледаше огромната, покрита с мрежа конструкция, която заемаше почти целия двор. Оглушителното цвърчене на хиляди ярко оцветени птици изпълваше ушите му.

Най-лошите страхове на Арчрой се бяха сбъднали същата сутрин, когато очаквания с ужас камион пристигна и достави екзотичния си товар, който сега пърхаше и цвърчеше пред него. Никога досега не бе виждал такива птици, нито пък такъв камион — черен като смъртта, без никакви прозорци. А и шофьорът… Арчрой потрепери. Откъде ги намираше жена му подобни типове?

Трябва да бяха поне хиляда, помисли си Арчрой, докато се взираше в клетката. Гълчавата бе ужасяваща, на съседите тая работа хич нямаше да им се хареса. Госпожа Мърдок се появи на оградата с вързоп влажно пране в ръце, захапала щипка.

— Много са красиви, нали? — изфъфли тя. — Точно от това се нуждаеше кварталът, та да получи блясък.

— Харесват ли ти? — извика Арчрой.

Госпожа Мърдок кимна ентусиазирано:

— Чуднички са.

Арчрой поклати в почуда глава — целият квартал май полудяваше. Сигурно бе от жегата.