Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Не се тревожи — прекъсна я бързо Базил. — Какво значение има, какво си мисли тя? Недей да й противоречиш. Както виждаш — засмя се той, — това е добро прикритие.

Господин Паркър Пайн влезе в салона с доброжелателна усмивка на лицето си. След него се появи колоритната фигура на Мохамед, готов да издекламира речта си.

— Дами, господа, сега ние тръгва. След няколко минути минем покрай храмовете на Карнак отдясно. Сега разкажа вас една история за малко момче отишло да купи печено агнешко за татко си…

Господин Паркър Пайн избърса челото си. Току-що се бе завърнал от посещение в храма на Дендера. Язденето на магаре се оказа упражнение, неподходящо за човек с неговата фигура. Точно се готвеше да махне яката си, когато една бележка, подпряна на тоалетката, привлече вниманието му. Той я отвори и прочете следното:

Драги господине,

Ще ви бъда задължена, ако не посетите храма на Абидос, а останете на кораба, за да мога да се консултирам с вас.

Искрено ваша,

Върху широкото открито лице на господин Паркър Пайн се появи усмивка. Той взе лист хартия, махна капачката на автоматичната си писалка и написа:

Уважаема лейди Грейл,

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но в момента съм във ваканция и не извършвам професионални услуги.

Подписа се и изпрати писмото по стюарда. Току-що бе приключил със смяната на тоалета си, когато му донесоха нова бележка.

Драги господин Паркър Пайн,

Разбирам, че сте във ваканция, но съм готова да платя такса от сто лири за една консултация.

Искрено ваша,

Господин Паркър Пайн вдигна учудено вежди. Замислено потупа зъбите си с автоматичната писалка. Искаше да видя Абидос, но сто лири си бяха сто лири. Египет се бе оказал много по-скъп, отколкото бе предполагал. Той седна и написа:

Уважаема лейди Грейл,

Няма да посетя храма на Абидос.

Искрено ваш,

Отказът на господин Паркър Пайн да отиде на екскурзията стана причина Мохамед много да се разстрои.

— Това много хубаво храм. Всички мои господин искат види храм. Аз взема за вас носилка. Аз дам вас носилка и моряци носят вас.

Господин Паркър Пайн отказа изкушителните предложения.

Другите тръгнаха.

Господин Паркър Пайн зачака на палубата. Не след дълго вратата на каютата на лейди Грейл се отвори и дамата се появи.

— Какъв горещ следобед — отбеляза учтиво тя. — Виждам, сте останали на кораба, господин Пайн. Много разумно от ваша страна. Искате ли да пием заедно чай в салона?

Господин Паркър Пайн послушно стана и я последва. Не можеше да се отрече, че беше любопитен.

Изглеждаше така сякаш госпожа Грейл изпитваше известно затруднение да пристъпи към въпроса. Скачаше от една тема на друга. Но накрая с променен глас заговори:

— Господин Пайн, онова, което възнамерявам да ви кажа, е тайна. Разбирате го, нали?

— Естествено.

Тя направи пауза и си пое дълбоко въздух. Господин Паркър Пайн чакаше.

— Искам да узная дали моят съпруг ме трови.

Каквото и да беше очаквал господин Паркър Пайн, то беше много по-различно от онова, което чу и открито изрази удивлението си.

— Отправихте много сериозно обвинение, лейди Грейл.

— Е, не съм вчерашна нито пък съм глупачка. От известно време имам подозрения. Когато Джордж замине някъде, аз се чувствам по-добре. Храната не ми действа зле и изобщо се чувствам друг човек. Трябва да има някаква причина.

— Твърдението ви е много страшно, лейди Грейл. Трябва да имате предвид, че не съм детектив. Аз съм, ако можем да го наречем така специалист по сърдечните въпроси.

— Да не мислите, че не го осъзнавам? — прекъсна го тя. — Не търся полицай. Благодаря, мога да се грижа сама за себе си. Просто искам да разбера . Не съм подла жена господин Пайн. Отнасям се честно към онези, които се отнасят честно към мен. Сделката си е сделка. Изпълних задълженията си по нея. Изплатих дълговете на съпруга ми и не съм престанала да му давам пари.

Господин Паркър Пайн почувства съжаление към сър Джордж.

— Що се отнася до момичето, тя има дрехи, компания и всичко, което пожелае. Единственото, което искам от нея е най-обикновена благодарност.

— Благодарността не е нещо, което може да се получи по заявка, лейди Грейл.

— Глупости! — отсече дамата и продължи: — Казах ви, за това става въпрос! Открийте истината! Щом веднъж я науча…

Той я погледна с любопитство.

— Щом веднъж научите истината какво ще направите, лейди Грейл?

— Това си е моя работа! — Тя стисна силно устни.