Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Искам да докажете, че Джим не е взел онази перла.

— Ами ако, извинете ме, именно той я е взел?

— Ако мислите така, то грешите, страшно грешите!

— Да, но обмислихте ли внимателно случая? Не допускате ли, че перлата може да се е оказала неочаквано изкушение за господин Хърст. Ако я продаде, би се сдобил с голяма сума пари. Заслужава си да поразсъждаваме над това, нали? Сума, която ще го направи независим и той ще може да се ожени за вас със или без съгласието на баща ви.

— Джим не го е направил! — отсече девойката.

Този път господин Паркър Пайн прие нейното становище и каза:

— Добре. Ще направя всичко възможно.

Тя кимна рязко и напусна палатката. Господин Паркър Пайн на свой ред седна на леглото. Отдаде се на размисъл. Изведнъж се разсмя.

— Започвам бавно да схващам — рече си той на глас. После по време на обеда беше необичайно весел.

Следобедът мина спокойно. Повечето хора отидоха да поспят. Когато господин Паркър Пайн влезе в голямата палатка в четири и четвърт, там завари само доктор Карвър, който разглеждаше някакви парченца от глинени съдове.

— Ах! — зарадва се господин Паркър Пайн, като придърпа един стол към масата. — Ето човекът, който искам да видя. Бихте ли ми дали за малко онова парче пластилин, което носите в себе си?

Докторът претърси джобовете си и извади пръчка пластилин, която предложи на господин Паркър Пайн.

— Не, не — размаха ръка господин Паркър Пайн. — Това не е парченцето, което искам. Моля ви за онова, което ни показахте снощи. Честно казано не пластилина ме интересува, а онова, което е вътре в него.

Настъпи пауза, след която доктор Карвър спокойно каза:

— Мисля, че не ви разбирам.

— Аз пък мисля, че ме разбирате много добре — отвърна господин Паркър Пайн. — Искам перлената обица на госпожица Блъндел.

Последва миг мъртва тишина. После Карвър пъхна ръка в джоба си и извади безформено парче пластилин.

— Умно от ваша страна — отбеляза той с безизразно лице.

— Бих искал да ми обясните как го направихте — каза господин Паркър Пайн. Пръстите му бързо опипаха меката маса. Той изсумтя и извади зацапаната перлена обица. — Просто съм любопитен — добави извинително той. — Искам да чуя как го направихте.

— Ще ви кажа, ако вие ми обясните как се досетихте, че е у мен. Не сте видели нищо, нали?

— Просто поразсъждавах — поклати глава господин Паркър Пайн.

— Бе чиста случайност… отначало — започна Карвър. — Вървях зад вас тази сутрин и видях обицата на земята. Сигурно току-що бе паднала от ухото на девойката. Тя не беше забелязала. Всъщност, никой не бе забелязал. Вдигнах обицата и я сложих в джоба си, като имах предвид да я дам на госпожицата по-късно, когато я настигна. Но после забравих. А след това, когато вече бяхме по средата на изкачването, започнах да размислям. Бижуто не означаваше нищо за това глупаво момиче. Нейният баща би могъл да й купи друго, без това да се отрази на джоба му. А за мен то можеше да означава много. Ако продам перлата, мога да подготвя експедиция. — Безизразното му лице изведнъж се раздвижи и съживи. — Знаете ли колко е трудно в наше време да се събират пари за разкопки? Не, не знаете. С продажбата на перлата всичко може да стане много лесно. Има едно място, където искам да правя разкопки — в Балучистан. Там заровена стои една цяла глава от историята и очаква някой да я открие… Спомних си онова, което казахте миналата вечер, за хората, които приемат нещата, без да мислят. Реших, че девойката е от този тип. Когато приближихме към върха, аз й казах, че обицата й се е разхлабила. Престорих се, че я затягам. В действителност притиснах към дупчицата на ухото й върха на малко моливче. След няколко минути хвърлих на земята едно камъче. Така тя беше готова да се закълне, че обицата й е била на ухото и е паднала по-късно. Междувременно пъхнах перлата в парчето пластилин. Това е. Историята не е кой знае колко поучителна. Сега е ваш ред.

— Моята също не е нищо особено — каза господин Паркър Пайн. — Бяхте единственият човек, който се навеждаше и взимаше разни неща от земята. Това ме накара да се замисля за вас. Намерихте малкото камъче, факт, който ми се стори важен. Подсказа ми трика, който сте направили. И освен това…

— Продължавайте — подкани го Карвър.

— Виждате ли, снощи говорихте прекалено разпалено за честността. Твърде категорично се възпротивихте на думите ми, а знаете какво казва Шекспир. Изглеждаше така, сякаш се опитвахте да убедите самия себе си . А отгоре на всичко изразихте твърде презрително отношение към парите.