Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Да, наистина — призна господин Паркър Пайн, — но не мисля, че Лейди Грейл би постъпила така. Не беше такъв тип, ако ми позволите да се изразя така.

— А нейните халюцинации?

— Да, бих искал да попитам господин Уест за тях.

Господин Паркър Пайн намери младия мъж в стаята му.

Базил отговори с готовност на неговите въпроси.

— Дано думите ми да не прозвучат глупаво, но тя ме харесваше. Именно поради това не исках да узнае за нас с Памела. Щеше да накара сър Джордж да ме уволни.

— Считате ли, че версията на мис Грейл е възможна?

— Да… предполагам — изрече колебливо младият човек.

— Но не е издържана — каза тихо господин Паркър Пайн. — Не. Трябва ни нещо по-убедително. — Той се замисли дълбоко за минута-две и изведнъж рязко каза: — Самопризнанието би било най-подходящо. — Той отвинти капачката на своята автоматична писалка и извади лист хартия. — Ще я напишете ли?

Базил Уест се взря в него изумен.

— Аз ли? Какво искате да кажете, по дяволите?

— Драги господине — започна с почти бащински тон господин Паркър Пайн. — Знам всичко. Как сте правили любов с дамата как тя се е терзаела от скрупули, как сте се влюбили в хубавата, но бедна племенница как сте приложили плана си. Бавно отравяне. Могло е да мине за естествена смърт, причинена от гастроентерит, ако не — могло е да се припише на сър Джордж, тъй като сте се погрижили пристъпите да не съвпадат с отсъствието му. След това сте разбрали, че дамата има подозрения и е разговаряла с мен по този въпрос. Бързо сте се хванали на работа! Откраднали сте известно количество стрихнин от мис Макнотън. Поставили сте малко от отровата в каютата на сър Джордж и малко — в джоба му, а по-голямото количество сте запазили в капсула, която сте изпратили на дамата е бележката „капсула на мечтите“. Много романтична идея. Дамата ще глътне съдържанието веднага щом сестрата си отиде и никога нищо няма да разбере. Но направихте една грешка, младежо. Безсмислено е да се молят дамите да изгорят писмата до тях. Никога не го правят. Аз притежавам цялата кореспонденция между вас, включително писъмцето за капсулата.

Базил Уест позеленя и цялата му привлекателност сякаш изчезна. Приличаше на плъх, хванат в капан.

— Дявол да ви вземе! — изръмжа той. — Значи всичко сте разбрали. Вие, проклет дявол, който си пъха носа навсякъде.

Господин Паркър Пайн бе спасен от физическа разправа благодарение на появилите се свидетели, които предвидливо бе помолил да слушат пред полузатворената врата.

Господин Паркър Пайн отново обсъждаше случая със своя приятел, висшия държавен служител.

— Нямах никакво доказателство! Само едно парченце от бележка с почти неразбираема част от фраза, завършваща с „Изгори го!“ и изпратена до дамата. Цялата си версия изградиха по умозаключения и я приложих върху него. Получи се. Бях попаднал на истината. Направиха го писмата. Лейди Грейл беше изгорила всяко листче, което той й бе написал, но младежът не го знаеше. Наистина беше необикновена жена. Озадачих се, когато дойде при мен. Искаше да разбера дали нейният съпруг я трови. Очевидно е възнамерявала да го напусне и да замине с младия Уест. Не искаше да действа честно. Странен характер.

— Бедната девойка, много ще страда — отбеляза събеседникът му.

— Ще го преживее — отсече безжалостно господин Паркър Пайн. — Млада е. Иска ми се сър Джордж да се порадва живота, преди да е станало твърде късно. През последните десет години към него са се отнасяли като към животно. Сега Елзи Макнотън ще бъде мила е него. — Той се усмихна, после въздъхна и продължи: — Мисля да замина инкогнито за Гърция. Наистина трябва да си дам малко почивка!

Госпожа Уилард Дж. Питърс изобщо не се интересуваше от Гърция. И ако трябваше да бъде честна пред себе си, не знаеше нищо за Делфи.

Духовна обител за нея бяха Париж, Лондон и Ривиерата. Беше жена, която обича живота по хотелите, но представата й за хотелска стая беше свързана с дебели меки килими, луксозни спални, изобилие от електрическо осветление, включително настолна лампа с абажур до леглото, неограничени количества топла и студена вода, и телефон до възглавницата, за да може човек да си поръча чай, храна, минерална вода или коктейл, както и да побъбри с приятелите си.

В хотела в Делфи нямаше нито едно от тези неща. Гледката през прозореца беше великолепна, леглото беше чисто, както и измазаните е вар стени. Имаше един стол, умивалник и скрин с чекмеджета. Вана можеше да се внесе с допълнителна поръчка, но ползването й се оказваше пълно разочарование, защото липсваше топла вода.