Агата Кристи: Случаите на Паркър Пайн

— Никога не съм мислила по този въпрос.

Разговорът им бе прекъснат. Мохамед влезе в салона са усмихнато лице и развети одежди.

— Госпожа, тя чула ти върнал се. Тя пита за теб. Тя казва защо не ходи при нея?!

Елзи Макнотън стана бързо. Господин Паркър Пайн също се изправи и попита:

— Удобно ли Ви е да се видим утре рано сутринта?

— Да, това ще е най-подходящото време. Лейди Грейл спи до късно. А дотогава ще бъда много предпазлива.

— Мисля, че лейди Грейл също ще бъде предпазлива.

Мис Макнотън излезе.

Господин Паркър Пайн видя лейди Грейл едва преди вечеря. Тя седеше, пушеше и изгори нещо, което приличаше на писма. Изобщо не му обърна внимание, от което той заключи, че все още се чувстваше обидена.

След вечеря той игра бридж със сър Джордж, Памела и Базил. Всички изглеждаха малко разсеяни и рано прекратиха играта.

След около час господин Пайн беше вдигнат под тревога. Мохамед дойде в каютата му:

— Стара дама, тя много зле. Сестра много уплашена. Аз донеса доктор.

Господин Паркър Пайн бързо навлече някакви дрехи и се отзова пред вратата на лейди Грейл заедно с Базил Уест. Сър Джордж и Памела бяха вътре. Елзи Макнотън отчаяно се бореше за живота на своята пациентка. Когато господин Паркър Пайн влезе, бедната дама беше обхваната от последна конвулсия. Тялото й се изви като дъга и застина, след това се отпусна на възглавниците.

Господин Паркър Пайн изведе внимателно Памела навън.

— Какъв ужас! — изхълца момичето. — Какъв ужас! Тя дали… дали е…

— Мъртва? Да, боя се, че вече не е жива.

Той повери Памела на Базил. Сър Джордж излезе от каютата. Беше като замаян.

— Никога не съм предполагал, че тя наистина е болна — промълви той. — Не съм си го помислял дори за миг.

Господин Паркър Пайн го побутна, за да мине и влезе в каютата.

Лицето на Елзи Макнотън беше пребледняло и изпито.

— Повикаха ли лекар? — попита тя.

— Да — каза господин Паркър Пайн и попита: — Стрихнин?

— Да. Тези конвулсии не могат да се сбъркат. О, не мога да повярвам! — Тя се отпусна в стола и се разрида. Той я потупа по рамото.

В този момент изведнъж му хрумна една идея. Излезе бързо от каютата и отиде в салона. В пепелника беше останало едно малко парченце недоизгоряла хартия. Можеха да се разчетат само няколко думи:

сула на мечтите.

Изгори го!

— Интересно — промърмори той.

Господин Паркър Пайн седеше в кабинета на виден държавен служител в Кайро.

— Значи, това е доказателството — каза замислено той.

— Да. Съвсем достатъчно. Този човек трябва да е бил дяволски глупав.

— Не бих казал, че сър Джордж е много умен мъж.

— И все пак — рече служителят и продължи: — Госпожа Грейл иска чаша борвил. Медицинската сестра й го приготвя. Тя трябва да сложи шери в него. Сър Джордж подава бутилката с шери. Два часа по-късно лейди Грейл умира. Признаците очевидно са като от отравяне със стрихнин. Опаковка със стрихнин е намерена в каютата на сър Джордж и още една такава опаковка в джоба на смокинга му.

— Много изчерпателно — кимна господин Паркър Пайн: — Впрочем от къде е взет стрихнина?

— По този въпрос почти няма съмнение. Сестрата е имали известно количество, в случай, че лейди Грейл има проблеми със сърцето. Но в показанията си тя си противоречи един или два пъти. Най-напред каза, че количеството е било непокътнато, а сега твърди обратното.

— Твърде необичайно е за нея да прояви колебание за такова нещо — изкоментира господин Паркър Пайн.

— Подозрението пада върху тях, според мен. Те двамата имат слабост един към друг.

— Възможно е, но ако мис Макнотън е планирала убийството щяла е да го извърши много по-хитро. Тя е умна млада жена.

— Точно там е въпросът. Според мен, направил го е сър Джордж и няма никакви шансове да се оправдае.

— Добре, добре — съгласи се господин Паркър Пайн. — Нека да видим какво мога аз да открия.

Той намери хубавата племенница.

Памела беше пребледняла и изглеждаше много възмутена.

— Нанкс никога не би направил такова нещо! Никога! Никога!

— Тогава кой го е направил? — попита тихо господин Паркър Пайн.

Памела се приближи към него.

— Знаете ли какво си мисля? Самата тя го е направила ! Напоследък беше ужасно странна. Въобразяваше си разни неща.

— Какви неща?

— Ами странни неща. За Базил, например. Постоянно намекваше, че бил влюбен в нея. А Базил и аз сме… Ние сме…

— Разбирам — усмихна се господин Паркър Пайн.

— Това за Базил и нея е пълна измислица. Мисля, че е искала да натопи бедничкия Нанкс, измислила е онази история и ви я е разказала, а след това е сложила стрихнин в неговата каюта и в джоба му и се е отровила сама. Хората понякога правят такива неща, нали?