Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Така е…

— Да, да. Много стар номер. Но често успява при млади донкихотовци. Предполагам, че когато е наближила сватбата ви, те са пуснали в ход интригата си?

— Да. Получих писмо. Ако не изпратех определена сума пари, всичко щеше да бъде разкрито пред бъдещия ми тъст. Как съм… накарал онази млада жена да се отчужди от съпруга си… Как са я видели в моята стая. Съпругът щял да започне бракоразводно дело. Господин Пайн, изпаднах в трудно положение. — Той потърка челото си и направи отчаян жест.

— Да, да, известно ми е. И така, вие платихте. Но от време на време те отново се обаждат.

— Да. Това беше последната капка, която преля чашата. Нашият бизнес пострада от кризата. Аз просто нямам много пари в брой, с които да разполагам. Тогава измислих този план. — Той взе чашката с изстиналото кафе, погледна го разсеяно го изпи. — Какво да правя сега? — попита той отчаяно. — Какво да направя , господин Паркър?

— Оставете нещата в мои ръце — каза твърдо Паркър Пайн. — Аз ще се занимая с вашите мъчители. Що се отнася до съпругата ви, още сега ще се върнете при нея и ще й кажете цялата истина… или поне част от нея. Единственото, което можете да й спестите от истината са действителните факти от Уест Индийз. Трябва да прикриете от нея това, че са ви направили на глупак, както вече казах.

— Но…

— Драги господин Джефриз, вие не разбирате жените. Ако една жена трябва да избира между един наивник и един донжуан, тя винаги ще предпочете донжуана. Вашата съпруга е чаровно, невинно и възвишено момиче и единственият начин да понесе някои сътресения в живота си с вас е като повярва, че е променила един женкар. Знам какво говоря. Засега съпругата ви е влюбена във вас, но забелязвам признаци, че няма да е задълго, ако продължавате да се представяте пред нея като символ на добродетелност и честност, което е почти синоним на тъпота. Вървете при нея, моето момче — каза мило господи Паркър Пайн. — Изповядайте й всичко… всичко, което можете да измислите. След това обяснете, че в момента, в който сте я срещнали, сте се отказали от онзи начин на живот. Така сте потулили миналото си, че тя да не го разбере, ще ви прости с голямо въодушевление.

— Но всъщност няма нищо за прощаване…

— Какво е истината? — попита господин Паркър Пайн. — В моята практика именно тя е онова камъче, което преобръща каруцата! Основна аксиома на съпружеския живот е, че мъж трябва да лъже жената! Това й харесва! Вървете и поемете опрощението й, моето момче! И живейте щастливи оттук нататък! Смея да твърдя, че вашата съпруга в бъдеще ще ви държи под око винаги, когато наблизо се появи някоя хубава жена. На никои мъже това би било неприятно, но не и на вас, според мен.

— Не ми трябва друга жена, освен Елзи! — каза простичко господин Джефриз.

— Прекрасно, моето момче — зарадва се господин Паркър Пайн. — Но на ваше място не бих позволил тя да го разбере. На никоя жена не й е приятно да знае, че няма за какво да се бори.

Едуард Джефриз стана от стола.

— Вие наистина ли предполагате, че… — попита той.

— Аз не предполагам. Аз зная — натърти господин Паркър Пайн.

Господин Паркър Пайн си повтори тихичко стиха на Флекър:

Той стоеше на улицата пред хотел „Ориент“ в Дамаск и гледаше един от огромните автобуси с шест колела, кой трябваше да закара него и още единадесет пътници през пустинята до Багдад на следващата сутрин.

Сега нещата бяха много по-различни. В миналото „Портата към Багдад“ наистина е била врата на смъртта. Хората преминавали четиристотин мили през пустинята с кервани. Пътували месеци наред дълго и уморително. В днешно време вездесъщите бензинови чудовища минаваха същото разстояние за тридесет и шест часа.

— Какво казахте, господин Паркър Пайн? — Нетърпеливият глас беше на госпожица Нета Прайс, най-младата и най-чаровната туристка. Макар че пътуваше със строгата си леля, която имаше мустаци като на мъж и беше натъпкана с библейски познания, Нета успяваше да се забавлява по безброй фриволни начини, които възрастната госпожица Прайс навярно не би одобрила, ако изобщо узнаеше за тях. Господин Паркър Пайн й повтори стиховете на Флекър. — Колко вълнуващо! — възкликна Нета. Трима мъже в униформи на военновъздушните сили, стояха наблизо и един от тях, почитател на Нета, се намеси в разговора.