Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

Госпожа Джефриз се наведе напред през масата, взираше се в него с надежда, която го поласка.

— Какво да правя? — попита простичко тя.

— Боя се, че ще трябва да изчакаме до Венеция. — Господин Паркър Пайн взе папката от масата. — Тук е разписанието на нашия влак. Пристигаме във Венеция в два и двадесет и седем следобед.

Те се спогледаха.

— Оставете всичко на мен — каза Паркър Пайн.

Беше два часа и пет минути. „Симплон експрес“ имаше закъснение от единадесет минути. Преди около един час беше минал през Местре.

Господин Паркър Пайн седеше с госпожа Джефриз в нейното купе. До сега пътуването беше приятно и спокойно. Но вече приближаваше момента, когато ако нещо щеше да се случи то вероятно щеше да стане скоро. Господин Паркър Пайн и Елзи седяха един срещу друг. Сърцето й биеше лудо, а в очите й се четеше болезнена молба, търсейки в него сигурност.

— Запазете пълно спокойствие — каза той. — Вие сте в безопасност. Аз съм тук.

Внезапно в коридора се чу писък.

— О, вижте, вижте! Влакът гори!

С един скок Елзи и господин Паркър Пайн се озоваха в коридора. Разтревожена жена със славянски черти сочеше с пръст. От едно от първите купета излизаше облак дим. Господин Паркър Пайн и Елзи изтичаха по коридора. Към тях се присъединиха и други хора. Въпросното купе беше изпълнено дим. Първите, които стигнаха до него се отдръпнаха назад, щавени от дима. Дотича кондукторът.

— Купето е празно! — съобщи високо той. — Не изпадайте в паника, messieurs et dames . Ще потушим пожара!

Заваляха развълнувани въпроси. Влакът летеше по моста, свързващ Венеция със сушата.

Господин Паркър Пайн внезапно се обърна, проправи си път през неголямата тълпа зад него и изтича бързо до купето на Елзи. Дамата със славянските черти бе влязла вътре и си поемаше дълбоко въздух на отворения прозорец.

— Извинете, Madame , но това не е вашето купе! — отбеляза Паркър Пайн.

— О, зная. Зная, разбира се! — отвърна дамата. — Pardon ! От шока е, от вълнението! Ох, сърцето ми! — Тя се отпусна на седалката и посочи към отворения прозорец. Дишаше тежко.

Господин Паркър стоеше на входа. Гласът му прозвуча бащински и успокоително.

— Не се страхувайте — успокои я той. — Според мен пожарът не е опасен.

— Не е ли? О, какъв късмет! Вече ми е по-добре. — Тя леко се надигна. — Ще отида в моето купе.

— Не още. — Ръцете на господин Паркър Пайн внимателно я натиснаха обратно на седалката. — Моля ви да изчакате за момент, Madame .

— Monsieur , това е насилие!

— Madame , вие ще останете тук.

В гласа му звънна студена нотка. Жената продължи да се взира в него. Елзи се присъедини към тях.

— Изглежда някой е хвърлил димка — съобщи тя, останала без дъх от вълнение. — Някой си е направил шега. Кондукторът е бесен. Разпитва всички пътници… — Тя спря, защото видя, че в купето има още някой.

— Госпожо Джефриз, какво носите в малкото червено куфарче? — попита господин Паркър Пайн.

— Бижутата си.

— Ще бъдете ли така добра да проверите дали всичко си е на мястото?

От устата на дамата със славянските черти мигновено се изля порой от думи. Говореше на френски, за да даде по-точен израз на чувствата си.

Междувременно Елзи извади кутията за бижута.

— О! — възкликна тя. — Отключена е!

— Et je porterai plainte a la Compagnie des Wagon-Lits 7 7 Ще подам оплакване до компанията „Вагон-ли“ (фр.) — Б. ред. — завърши тирадата си дамата.

— Всичко е изчезнало! — изпищя Елзи. — Всичко! Моята диамантена гривна… колието, което ми даде татко… Смарагдовият пръстен и рубиненият… Няколко прекрасни брошки с диаманти… Слава Богу, че перлите са на мен! Господин Пайн, какво да правим?

— Вие доведете кондуктора — предложи господин Паркър Пайн, — а аз ще имам грижата тази дама да не напусне купето, преди да се върнете с него.

— Scelerat! Monstre! 8 8 Мерзавец! Чудовище! (фр.) — Б. ред. — запищя славянката и го засипа с порой от най-тежки обиди. Влакът приближаваше към Венеция.

Събитията от следващия половин час могат накратко да се разкажат така: господин Паркър Пайн разговаря с различни висши служители на няколко езика и претърпя поражение. Заподозряната дама се съгласи да бъде претърсена, но при обиска не се намериха никакви доказателства. Бижутата не бяха в нея.

По пътя между Венеция и Триест господин Паркър Пайн и Елзи обсъждаха случая.

— Всъщност, кога за последен път видяхте кутията за бижута.

— Тази сутрин. Свалих сапфирените обици, които носех вчера и извадих чифт перлени обици.