Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Вие, разбира се, не искате да кажете, че давате цялото си богатство като дарение на болници?

— Точно това искам да кажа. Джо е мил и прекрасен човек, но е слаб. Ако се сдобие с пари, ще се провали. Успях да го отдръпна от пиенето, искам и в бъдеще да го държа далече от него. Слава Богу, знам какво искам да правя. Няма да позволя на парите да попречат на щастието ми.

— Вие сте забележителна жена — каза бавно господин Паркър Пайн. — Една на хиляда би постъпила като вас.

— Значи, само една жена на хиляда има ум в главата си — отбеляза госпожа Раймър.

— Свалям ви шапка, госпожо — заяви господин Паркър Пайн с необичайна нотка в гласа. Той тържествено повдигна шапката си и се отдалечи.

— И внимавайте Джо никога да не узнае! — извика след него госпожа Раймър.

Тя стоеше на фона на залязващото слънце с огромната синьо-зелена зелка в ръцете си, с отметната назад глава и изправени рамене. Величествена фигура на селска жена.

— Par ici 4 4 Оттук (фр.) — Б. ред. , мадам.

Висока жена в палто от норки следваше тежко натоварения носач по перона на Лионската гара.

Тя носеше тъмнокафява плетена шапка нахлупена на една страна. Незакритата от шапката й страна разкриваше пленителен профил с вирнато носле и златни къдрички, обграждаш нежното като мида ухо. Изглеждаше типична американка и бе много чаровна. Не един мъж се обръщаше след нея, докато тя вървеше покрай високите вагони на спрелия влак.

Големи табели бяха сложени на специални поставки, отстрани на вагоните.

ПАРИЖ — АТИНА. ПАРИЖ — БУКУРЕЩ. ПАРИЖ — ИСТАНБУЛ.

При последния надпис носачът спря. Разхлаби каишката, с която бе вързал куфарите, за да ги носи заедно и те тупнаха тежко на земята.

— Voici, Madame 5 5 Ето тук, мадам (фр.) — Б. ред. .

Кондукторът на вагон-ли стоеше до вратата. Приближи и каза „ Bonsoir, Madame “ с притеснение, причината за което навярно беше скъпото й и великолепно палто от норки.

Жената му подаде билета си за спалното купе, отпечатан върху тънка хартия.

— Номер шести — каза той. — Оттук.

Той скочи пъргаво във влака и жената го последва. Докато бързаше по коридора след него, тя едва не се сблъска с един едър господин, който излезе от съседното на нейното купе. За момент зърна широкото му и открито лице с добродушни очи:

— Voici, Madame .

Кондукторът я въведе в купето. Отвори прозореца и даде знак на носача. Той внесе багажа и го качи на багажника. Жената седна.

Постави на седалката до себе си малко червено куфарче и дамската си чанта. В купето беше топло, но тя изглежда не възнамеряваше да свали палтото си. Взираше се навън през прозореца с невиждащи очи. Хора бързаха напред-назад по перона. Имаше продавачи на вестници, на възглавници, на шоколад, на плодове, на минерална вода. Те й поднасяха своята стока, но очите й гледаха през тях, без да ги виждат. Върху лицето й бяха изписани тъга и тревога.

— Бихте ли ми дали паспорта си, госпожо?

Тези думи не й направиха никакво впечатление. Кондукторът, който бе застанал на вратата, ги повтори. Елзи Джефриз се стресна и подскочи.

— Моля?

— Паспортът ви, госпожо.

Тя отвори чантата си, извади паспорта и му го подаде.

— Всичко е наред. Аз ще имам грижата… — Последва лека многозначителна пауза. — Ще бъда с вас до Истанбул.

Елзи извади банкнота от пет франка и му я подаде. Той я пое делово и попита дали би желала леглото й да бъде оправено и дали ще вечеря.

След като се разбраха по тези въпроси, кондукторът си тръгна и почти веднага след него се появи служителят от ресторанта. Той вървеше шеметно по коридора, дрънчеше неистово с малкото си звънче и известяваше: „ Premier service, Premier service 6 6 Първа смяна за хранене във вагон-ресторанта (фр.) — Б. ред. “.

Елзи стана, свали тежкото кожено палто, хвърли един бегъл поглед върху външността си в малкото огледало и като взе чантата си и куфарчето с бижутата, пристъпи в коридора. Беше изминала само няколко крачки, когато служителят от ресторанта налетя върху нея по обратния си път. За да му направи място, Елзи застана на вратата на съседното купе, в което имаше пътници. Когато служителят отмина и тя се приготви да продължи към вагон-ресторанта, погледът й случайно попадна върху етикета на куфара, който лежеше на седалката.

Беше солиден куфар от свинска кожа, малко поизносен. Надписът върху етикета гласеше: „Дж. Паркър Пайн. За Истанбул.“ Върху куфара имаше инициали „П. П.“.