Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Защо не мога да я науча сега?

— Има известни причини — отвърна господин Паркър Пайн. И Елзи трябваше да си тръгне, без да бъде задоволено любопитството й.

Щом си отиде, господин Паркър Пайн взе шапката и бастуна си и излезе на разходка по улиците на Пера. Вървеше и се усмихваше на себе си, докато най-после стигна до едно малко кафене, с изглед към Златния рог. На отсрещната страна тънките минарета на джамиите на Истанбул се извисяваха на фона на следобедното небе. Беше много красиво. Господин Паркър Пайн седна и поръча две кафета. Бяха гъсти и сладки. Той току-що бе отпил от своето, когато на стола срещу него седна един мъж. Беше Едуард Джефриз.

— Поръчал съм ви кафе — каза господин Паркър Пайн, като посочи към чашката.

Едуард бутна настрани кафето. Наведе се напред през масата.

— Как разбрахте? — попита той.

Господин Паркър Пайн замечтано отпи от кафето си.

— Нашата съпругата навярно ви е казала какво е открила върху попивателната. Не е ли? О, ще ви каже! За момента просто е изчезнало от съзнанието й.

Разказа му набързо за разкритието на Елзи.

— Това се връзваше великолепно със странния инцидент, който се случи точно преди Венеция. По една или друга причина, вие бяхте организирали кражбата на бижутата на вашата съпруга. Но защо беше необходима фразата „точно преди Венеция ще бъде най-подходящият момент“? Имаш нещо нелогично. Защо не оставихте вашата… агентка избере сама времето и мястото? Но изведнъж разбрах. Бижутата на вашата съпруга са били откраднати преди вие да тръгнете от Лондон и са били заменени с дубликати . Но тази мярка не ви е задоволила. Вие сте възвишен, съвестен млад човек. Страхували сте се да не бъде заподозрян някой прислужник или друг невинен човек. Необходим ви е бил крадец, който да се появи в определен момент и да действа така, че да не паднат никакви подозрения върху вашите познати и домашната прислуга. Снабдили сте вашата довереница с ключ от кутията със скъпоценностите и с димка. В избрания момент вдига тревога, влетява в купето на съпругата ви, отключва кутията и хвърля дубликатите в морето. Може да я заподозрат и да я претърсят, но няма да намерят никакви доказателства, тъй като бижутата не са в нея. Така става ясно защо си избрали точно това място. Ако бижутата бъдат хвърлеи просто край линията, възможно е някой да ги намери. Ето затова най-подходящ е бил моментът, когато влакът преминава на морето. Междувременно уреждате да продадете бижутата тук. Трябвало е само да изчакате кражбата, за да изпълните плана си. Моята телеграма обаче пристига навреме. Вие се подчинихте на нарежданията ми и депозирахте кутията с бижутата в хотел „Токатлиан“ в очакване на моето пристигане, защото знаехте, че в противен случай ще изпълня заплахата си да предам случая в ръцете на полицията. Подчинихте се също и на желанието ми да се срещнем тук.

Едуард Джефриз гледаше умолително господин Паркър Пайн. Беше приятен млад мъж, висок, рус, със заоблена брадичка и впечатляващи очи.

— Как бих могъл да ви накарам да ме разберете! — възкликна отчаяно той. — За вас навярно съм най-обикновен крадец.

— В никакъв случай — увери го господин Паркър Пайн. — Тъкмо обратното, бих казал, че сте болезнено честен. Свикнал съм да класифицирам хората в отделни категории. Вие, драги господине, напълно естествено спадате към категорията на жертвите. А сега, ми разкажете цялата история.

— Мога да я кажа с една дума: изнудване.

— И така?

— Вие видяхте жена ми. Разбрали сте какво чисто и невинно създание е, без каквито и да било познания за злото.

— Да, да.

— Съпругата ми има прекрасни и чисти идеали. Ако разбере, че… съм направил нещо такова, ще ме напусне.

— Не съм сигурен. Но това е друг въпрос. Какво ви се е случило, млади приятелю? Предполагам, става въпрос за някаква история с жена?

Едуард Джефриз кимна.

— След като се оженихте или преди това?

— Преди. О, преди…

— И какво е станало?

— Нищо, абсолютно нищо. Точно това е най-неприятното в случая. Бях в един хотел в Уест Индийз. Там беше и една привлекателна жена, госпожа Роситър. Съпругът й бе жесток човек. Изпадаше в страшни пристъпи на ярост. Една нощ я заплаши с пистолет. Тя избяга от него в моята стая. Беше полудяла от ужас. Тя… тя ме помоли да остане до сутринта. Аз… какво можех да направя?

Господин Паркър Пайн се взираше в младия мъж, а той го гледаше в очите открито и прямо. Господин Паркър Пайн въздъхна.

— С други думи, вас са ви направили на глупак, господин Джефриз.