Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

Като насън Робъртс отвори кутийката и видя инкрустирания орден. Възрастният господин продължи да говори:

— Великата херцогиня Олга желае да ви благодари лично, преди да си тръгнете.

Заведоха Робъртс в голям салон. Там го очакваше неговата спътничка от влака. Изглеждаше изключително красива в дългата рокля.

— Дължа живота си на вас, господин Робъртс — каза великата херцогиня и му подаде ръката си. Робъртс я целуна, а тя неочаквано се притисна към него и възкликна: — Вие сте смел мъж.

Устните му срещнаха нейните. Лъхна го силен аромат на ориенталски парфюм.

За миг той задържа в прегръдките си стройното и прекрасно тяло…

Робъртс продължаваше да се чувства все още като насън, когато чу как някой му казва:

— Колата ще ви отведе, където пожелаете.

Един час по-късно колата се върна, за да вземе великата херцогиня Олга. Тя се качи заедно с белокосия мъж. Той вече беше без брада, защото му бе горещо с нея. Колата остави великата херцогиня Олга пред една къща в Стрийтхам. Посрещна я възрастна жена, която в момента пиеше чай.

— Маги, скъпа, най-после се върна!

В експресния влак Женева — Париж девойката беше великата херцогиня Олга. В кантората на господин Паркър Пайн я наричаха Маделин де Сара. В къщата на Стрийтхам тя беше Маги Сейърс, четвъртата дъщеря на честни и отрудени родители.

Как се сгромолясват величията!

Господин Паркър Пайн обядваше с един приятел.

— Поздравления! — каза приятелят му. — Твоят човек пренесе нещата без никаква засечка. Бандата на Тормали сигурно е побесняла, когато е разбрала, че чертежите за оръжието са заминали за Лигата. Ти каза ли на твоя човек какво носи?

— Не. Реших, че ще е по-добре да… хъм, да поукрася малко нещата.

— Много дискретно си постъпил!

— В случая не става въпрос за дискретност. Исках на този човек да му е забавно. Помислих си, че пренасянето на чертежи ще му се стори малко скучно. Трябваше да преживее няколко приключения.

— Скучно? — Господин Бонингтън се втренчи с недоумение в него. — Боже, те можеха да го убият в мига, в който го надушат.

— Да — съгласи се господин Паркър Пайн, — но аз не желаех той да бъде убит.

— Печелиш ли много пари с твоя бизнес, Паркър? — попита господин Бонингтън.

— Понякога губя — отвърна господин Паркър Пайн. — Ако случаят си заслужава.

В Париж трима разгневени мъже се обвиняваха един друг.

— Гадният Хупър — изсъска единият от тях. — Той ни прекара!

— Чертежите не са пренесени от човек от бюрото — обади се втория. — Но са заминали в сряда, сигурен съм. Както вече казах, ти оплеска работата!

— Не съм — заяви сърдито третият мъж. — Във влака нямаше други англичани, освен един дребен чиновник. Не беше чувал никога за Питърфийлд и за оръжието. Аз го проверих. Питърфийлд и оръжието не му говореха нищо. Чиновникът имаше комплекс от болшевиките — захили се той.

Господин Робъртс седеше пред газовата печка. На коленете му лежеше писмо от господин Паркър Пайн. В него беше приложен чек за петдесет лири — „от определени лица, които са доволни от начина, по който бе изпълнена мисията“.

Върху ръчката на креслото му имаше книга взета от библиотеката. Господин Робъртс я отвори напосоки и прочете:

Тя се притисна към вратата. Красиво преследвано създание, изпаднало в смъртна опасност.

Да, той знаеше какво означава това.

Прочете друго изречение:

Той подуши въздуха. Слабата сладникава миризма на хлороформ изпълни ноздрите му.

И това също му беше известно.

Той я грабна в прегръдките си и усети как нейните алени устни потръпнаха отзивчиво.

Господин Робъртс въздъхна. Не, това не беше сън. Всичко се случило наистина. Пътуването му обратно беше доста скучно, но все пак се връщаше вкъщи! Бе прекарал добре. Но се радваше, че отново ще си бъде у дома. Разбираше, че не може безкрайно да се живее на такива обороти. Дори великата херцогиня Олга и онази последна целувка вече започваха да му изглеждат нереални, като нещо, случило се насън.

Мери и децата щяха да се върнат на следващия ден. Господин Робъртс се усмихна щастливо при тази мисъл.

Тя ще му каже:

— Ние прекарахме чудесна ваканция! Но ми беше мъчно, че ти си тук сам, бедното ми момче!

А той ще й отвърне:

— Всичко е наред, мило мое момиче! Наложи ми се да отскоча до Женева по работа от фирмата, имаше едни деликатни преговори. Виж какво са ми изпратили оттам! — И той ще покаже чека за петдесет лири.

Сети се за Ордена на Св. Станислаус десета степен. Беше го скрил, но ако Мери го открие, ще трябва да даде някакво обяснение…