Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— И вие — отвърна госпожа Сейнт Джон.

— Аз не влизам в сметката. В такъв случай вашата тайна е запазена. Необходимо е само пръстените да бъдат разменени така, че това да не предизвика съмнения.

— Да — каза нетърпеливо девойката.

— Няма да е трудно. Ще е необходимо само малко време, да обмислим най-добрият начин…

— Няма никакво време за губене! — прекъсна го тя. — Точно това ме влудява. Тя има намерение да даде пръстена на бижутер, за да го преработят.

— Откъде знаете?

— Съвсем случайно. Обядвах с една жена онзи ден и се възхитих от пръстена й с голям смарагд. Тя ми каза, че това бил най-новата мода и Наоми Дортхаймър иска да преправи своя диамантен пръстен по същия начин.

— Което означава, че се налага да действаме бързо — отбеляза замислено господин Паркър Пайн. — Трябва да си осигурим достъп до къщата. Обслужващият персонал не е подходящ. На слугите не е позволено да се докосват до ценните бижута. Госпожо Сейнт Джон, имате ли някаква идея как да го направим?

— Ами, Наоми дава голям прием в сряда. Искала да наеме професионални танцьори, както ми спомена онази моя приятелка. Не знам дали вече е успяла да намери…

— Предполагам, че това би могло да се уреди — каза господин Паркър Пайн. Ако танцьорите вече са уговорени, ще ни струва само малко по-скъпо. И още нещо, случайно да знаете къде се намира главното електрическо табло?

— Случайно знам , защото веднъж един бушон изгоря, когато слугите бяха вече легнали. Намира се във входното антре и е скрито в малък шкаф.

По молба на господин Паркър Пайн тя нарисува скица.

— Така. Всичко ще бъде наред. Не се тревожете, госпожо Сейнт Джон — успокои я той. — А пръстенът? Сега ли ще ми го дадете или ще го задържите в себе си до сряда?

— Мисля, че е по-добре да остане в мен.

— И повече не се тревожете! — посъветва я отново господин Паркър Пайн.

— А вашата… такса? — запита стеснително тя.

— Този въпрос може да почака. В сряда ще ви кажа какви разходи са били направени. Цената ще бъде разумна, уверявам ви. — Той я изпрати до вратата, след което натисна звънеца на бюрото си. — Изпратете Клод и Маделин при мен.

Клод Лътръл беше един от най-прекрасните платени партньори за танци в Англия. Маделин де Сара беше една от най-прелъстителните жени.

Господин Паркър Пайн ги огледа одобрително.

— Деца мои — започна той, — имам работа за вас. Ще бъдете световноизвестна двойка професионални танцьори. Сега слушай внимателно, Клод, и се постарай да запомниш всичко…

Лейди Дортхаймър беше доволна от подготовката на бала, който даваше. Провери подредбата на цветята и я одобри, даде няколко последни нареждания на иконома и сподели със съпруга си, че до този момент всичко върви така, както трябва.

Имаше само едно малко разочарование. В последния момент се оказа, че Михаел и Хуанита, танцьорите от „Червеният адмирал“ не могат да изпълнят поетия ангажимент, защото Хуанита си навехнала глезена. Вместо тях изпращат двама нови танцьори (поне така казаха по телефона), които предизвикали фурор в Париж.

Танцьорите пристигнаха и лейди Дортхаймър ги одобри. Вечерта вървеше великолепно. Жул и Санча представиха програмата си, която се оказа направо сензационна. Най-напред изиграха буен танц от Испанската революция. Следващият се наричаше „Сънят на неудачника“. Завършиха с изключително изпълнение на модерни танци.

„Кабаретната програма“ приключи и започнаха танците.

Красивият Жул покани лейди Дортхаймър. Двамата се понесоха по дансинга. Лейди Дортхаймър никога не бе имала такъв великолепен партньор.

Сър Рубън потърси съблазнителната Санча, но напразно. Нямаше я в балната зала.

Тя стоеше в антрето до малкия шкаф, с очи вперени в украсения със скъпоценни камъни часовник на ръката й.

— Вие не сте англичанка! Не е възможно англичанка да танцува по този начин — промълви Жул в ухото на лейди Дортхаймър. — Приличате на ефирна нимфа, понесена от вятъра. Drouskcka petrovka navarouchi .

— На какъв език е?

— На руски — излъга я Жул. — Казах ви на руски нещо, което не бих се осмелил да ви кажа на английски.

Лейди Дортхаймър затвори очи, Жул я притисна още по-плътно към себе си.

Внезапно лампите угаснаха. В тъмнината Жул наведе глава целуна ръката, която лежеше върху рамото му. Тя се опита да издърпа, но той я задържа и я поднесе отново към устните си. В този миг един пръстен се изхлузи от пръста й и падна в ръката му.

На лейди Дортхаймър й се стори, че измина само секунда преди лампите да светнат отново. Жул й се усмихна.