Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

Фалшивата госпожа Сейнт Джон скочи рязко от стола.

— Отвратителен дъртак! — изруга тя. — Разигравахте ме, за да платя разходите! А през цялото време… — Тя се задави от гняв и хукна към вратата.

— Забравихте си пръстена — подаде й го той.

Тя го грабна от ръката му, погледна го за миг и го хвърли през отворения прозорец.

Блъсна вратата и изчезна.

Господин Паркър Пайн погледна с любопитство през прозореца.

— Стана така, както предполагах — рече той. — Сега някой ще бъде изненадан. Господинът, който продава долу ще има да са чуди какво да прави с пръстена.

Безспорно едно от най-ценните качества на господин Паркър Пайн беше съчувственото му отношение към клиентите, което ги подтикваше веднага да му се доверят. Добре познаваше смущението, което ги обземаше, щом пристъпеха прага на кантората му. Господин Паркър Пайн считаше за свой дълг да ги предразположи, за да получи необходимата му информация.

Тази сутрин дойде нов клиент, някой си господин Реджиналд Уейд. Усети веднага, че клиентът му не умее да се изразява. Беше от хората, на които е много трудно да изкажат с думи каквото и да било, свързано с чувствата им.

Посетителят беше висок, едър мъж с благи, приятно сини очи и хубав тен на лицето. Седеше на стола и подръпваше разсеяно крайчето на малките си мустачки, трогателно вперил поглед в господин Паркър, подобно на безсловесно животно.

— Знаете ли, видях обявата ви — престраши се той. — Помислих си, че няма да е зле да дойда дотук. Работата не изглежда много надеждна, но знае ли човек?

— Когато нещата не вървят добре, човек е склонен да рискува — каза господин Паркър Пайн, за да внесе яснота в думите му.

— Именно! Точно така! Съгласен съм да рискувам! Готов съм ни всякакъв риск. При мен нещата са много зле, господин Пайн. Не знам какво да направя. Трудно ми е. Разбирате ли, дяволски ми е трудно.

— Точно това е моята работа. Зная какво трябва да се направи! Специалист съм по всякакви човешки проблеми.

— Не се ли изхвърляте малко?

— Не. Човешките проблеми могат лесно да се класифицират и няколко основни групи. Лошо състояние на здравето. Отегчение. Съпруги, които се безпокоят за съпрузите си. Съпрузи… — господин Паркър Пайн направи пауза, — които се безпокоят за съпругите си.

— Всъщност, улучихте! Попаднахте точно в целта!

— Тогава ми разкажете — предложи господин Паркър Пайн.

— Няма нищо за разказване. Съпругата ми иска да й дам развод, за да се омъжи за друг мъж.

— Случва се много често в наши дни. Но вие, доколкото разбирам, не сте съгласни с нея по този въпрос?

— Аз си я обичам — каза простичко господин Уейд. — Виждате ли, аз си я обичам.

Съвсем обикновено и донякъде банално твърдение, но дори да беше казал: „Аз я боготворя. Обожавам земята, по която стъпва. Бих дал живота си, заради нея“, на господин Паркър Пайн едва ли щеше да му стане по-ясно.

— Както и да е — продължи господин Уейд, — какво бих могъл да направя? Искам да кажа, че човек е толкова безпомощен! Щом тя предпочита онзи мъж, е, ще трябва да се съобразя с правилата на играта. Ще отстъпя и това е.

— Решили сте да й дадете развод?

— Да, разбира се. Не искам да се влачим по съдилища.

Господин Паркър Пайн се вгледа замислено в мъжа пред себе си.

— Но дойдохте при мен. Защо?

— Не знам — усмихна се малко сконфузено мъжът. — Виждате ли, не съм умник. Не мога да измисля как да постъпя. Реших, че вие… хъм… бихте ми предложили нещо. Разбирате ли, имаме шест месеца. Тя се съгласи. Ако в края на шестия месец е все още на същото мнение… е, тогава аз ще се разкарам. Помислих си, че бихте могли да ми подскажете някоя идея. Засега всичко, което правя, я дразни. Господин Пайн, работата се свежда до следното: аз не съм интелигентен! Падам си по игрите с топки, обичам да направя някой хубав удар на голф, да спечеля сет на тенис. Не си падам по музика, изкуство и подобни неща. Съпругата ми е интелигентна. Тя обича картини, опера и концерти и естествено, с мен й е скучно. Онзи мъж, един гаден дългокос тип, знае всичко за тези работи. Умее да говори за тях. Аз не умея. В известен смисъл, мога да разбера защо една интелигентна и красива жена се е отегчила с магаре като мен.

Господин Паркър Пайн изсумтя и попита:

— Откога сте женени? От девет години? И предполагам още от самото начало сте възприели подобно поведение. Погрешно, господине, катастрофална грешка! Никога не бива да подхождате към една жена от позицията на виновен? Тя ще използва слабостите ви, за да вземе връх. Вие направо си го заслужавате! Би трябвало да се гордеете с атлетическите си способности. А за изкуството и за музиката да говорите като за „онези глупости, които се харесват на жена ми“. Трябвало е да й съчувствате, че тя самата не е добра в спортните игри. От пораженческия дух брачният живот започва да линее! Никоя жена не може дълго да го понесе. Нищо чудно, че съпругата ви не иска да продължава повече по този начин.