Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Пръстенът ви — каза той. — Изплъзна се от ръката ви. Ще ми позволите ли? — Той го постави отново на пръста й, а очите му й говореха хиляди неща.

Сър Рубън изкоментира спирането на тока:

— Подобно нещо може да направи само един идиот. Предполагам, че е искал да си направи шега.

Лейди Дортхаймър не прояви интерес към темата. Минутите в тъмното й се бяха сторили прекрасни.

Когато господин Паркър Пайн пристигна в кантората си в четвъртък сутринта, госпожа Сейнт Джон вече го очакваше.

— Поканете я в кабинета ми — нареди той.

— Е? — Госпожа Сейнт Джон изгаряше от нетърпение.

— Изглеждате бледа — рече неодобрително той.

Тя разтърси глава.

— Снощи не можах да спя. Питах се…

— Ето ви сметката за разходите. Билети за влака, костюми и десет лири за Михаел и Хуанита. Общо шестдесет и пет лири и седемнайсет шилинга.

— Добре, добре. Но снощи всичко благополучно ли мина? Направихте ли каквото трябваше?

Господин Паркър Пайн я погледна учудено.

— Уважаема госпожо, разбира се, че всичко мина благополучно. Мислех, че сте разбрали.

— Какво облекчение! Страхувах се, че…

Господин Паркър Пайн поклати глава укоризнено.

— В тази кантора проявяваме непоносимост към думата „Провал“. Не съм ли убеден, че ще успея, изобщо не се заемам със случая. Но ако се заема, успехът е само въпрос на време.

— Тя наистина ли си получи пръстена обратно и не заподозря нищо?

— Не. Операцията беше проведена много деликатно.

Дафни Сейнт Джон въздъхна.

— Не можете да си представите колко ми тежеше. Какво казахте за разходите?

— Шестдесет и пет лири и седемнадесет шилинга.

Госпожа Сейнт Джон отвори чантата си и отброи парите.

Господи Паркър Пайн й благодари и написа разписка.

— Ами вашата такса? — попита Дафни. — Това са само разходите.

— За този случай няма да взема нищо.

— О, господин Пайн! Наистина не бива…

— Уважаема госпожо, настоявам. Няма да взема дори едно пени. Би било срещу моите принципи. Вземете си разписката. А сега… — С усмивка на доволен фокусник, който е изпълнил успешно своя номер, той извади малка кутийка и я плъзна по масата. Дафни я отвори. В нея имаше диамантен пръстен.

— Гадняр! — Лицето на госпожа Сейнт Джон се изкриви в злобна гримаса. — Ненавиждам ви! Иска ми се да ви изхвърля от прозореца!

— Не бих постъпил така — заяви господин Паркър Пайн. — Хората биха се озадачили.

— Сигурен ли сте, че това не е истинският пръстен? — попита Дафни.

— О, не, разбира се. Онзи, който вие ми показахте, си е на мястото върху пръста на лейди Дортхаймър.

— Е, добре, тогава всичко е наред.

— Странно е, че ми зададохте този въпрос — отбеляза Паркър Пайн. — Разбира се Клод, горкото момче, не е кой знае колко умен. Той може лесно да бъде заблуден. Така че, за да съм сигурен, показах пръстена на специалист тази сутрин.

Госпожа Сейнт Джон внезапно седна обратно на стола.

— О! И какво каза той?

— Каза, че това е изключително добра имитация — заяви господин Паркър Пайн, широко усмихнат. — Първокласна работа. Сега успокоихте ли се вече?

Госпожа Сейнт Джон понечи да каже нещо, но спря. Втренчи се в домакина.

Той зае отново мястото си зад бюрото и я погледна доброжелателно.

— Наивникът, който трябваше да извади горещите кестени огъня — каза замислено той. — Ролята не е приятна и не бих иска да я изпълни някой от моите хора… Моля, казахте ли нещо?

— Аз… не, нищо.

— Добре. Нека сега аз да ви разкажа една малка история. Отнася се за една млада дама. Русокоса млада дама струва ми се. Тя не е омъжена. Фамилията й не е Сейнт Джон. Кръщелното й име не е Дафни. Тъкмо обратното, казва се Ърнестин Ричардс и доскоро е била секретарка на лейди Дортхаймър. И така, един ден обковът на диамантения пръстен на лейди Дортхаймър се разхлабил и госпожица Ричардс го занесла в града, за да го поправят. Също като вашата история, нали? На госпожица Ричардс й хрумнала същата идея, която хрумнала на вас. Тя дала пръстена да му направят дубликат. Но тя била далновидна млада дама. Разбирала, че ще дойде ден, когато лейди Дортхаймър ще открие подмяната. А когато това стана ще си спомни кой е занесъл пръстена на поправка. Веднага ще заподозре госпожица Ричардс. И какво станало по-нататък! Първо, както се досещам, госпожица Ричардс си сложил перука номер седем, с път отстрани… — той спря невинен поглед върху буклите на клиентката — и в тъмнокестеняв цвят. После дошла при мен. Показала ми пръстена, дала ми възможност да се уверя, че е истински и така отклонила каквито и да било подозрения от моя страна. След като по този начин уредила план за подменянето му, младата дама занесла пръстена на бижутера. Той го върнал на лейди Дортхаймър. Снощи госпожици Ричардс предаде другият пръстен, имам предвид фалшивият, в последната минута на гара „Ватерлоо“. Съвсем правилно е разчитала на това, че господин Лътръл не е специалист по диаманти. Но просто за свое спокойствие бях уредил снощи във влака да пътува и един мой приятел, търговец на диаманти. Той погледна пръстена и веднага отсече: „Този диамант не е истински, но е отлично копие от стъкло.“ Разбирате за какво става въпрос, нали, госпожо Сейнт Джон? Когато лейди Дортхаймър открие, че е измамена, какво ще си спомни? Чаровният млад танцьор, който бе свалил пръстена от ръката й при угасването на осветлението! Ще направи разследване и ще научи, че ангажираните предварително танцьори са били подкупени, за да не отидат на бала. Ако дирята доведе до моята кантора, онова, което бих могъл да разкажа, ще изглежда като скалъпена история. Лейди Дортхаймър не познава никаква госпожа Сейнт Джон. Разказът ми ще прозвучи като плитка лъжа. Сега нали разбирате, че не можех да го допусна? Ето защо моят приятел Клод постави върху ръката на лейди Дортхаймър същия пръстен, който беше свалил . — Усмивката на господин Паркър Пайн вече не бе толкова доброжелателна. — Разбрахте ли защо не желая да взема такса от вас? Аз обещавам, че ще направя хората щастливи. Вас не можах да направя щастлива. Ще ви кажа само още едно нещо. Млада сте и може би това ви е за първи път. За разлика от вас аз съм в доста напреднала възраст и имам дълъг опит в събирането на статистически данни. Въз основа на него мога да ви уверя, че в осемдесет и седем процента от случаите нечестността не си струва усилията. Осемдесет и седем процента. Помислете си върху това число!