Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

Господин Уейд погледна объркано домакина.

— Добре де, тогава какво да правя, според вас?

— Точно в това е въпросът. За онова, което е трябвало да направите преди години, вече е късно. Сега трябва да възприемете друга тактика. Имали ли сте някога любовни истории с жени?

— Разбира се, че не.

— А леки флиртове?

— Никога не съм се интересувал от други жени.

— Грешка. Ще трябва да започнете да се интересувате.

Господин Уейд се стресна.

— Вижте, аз всъщност не бих могъл. Искам да кажа…

— Вие няма да правите нищо. Ще ви свържа с една моя сътрудничка. Тя ще ви казва какво да правите, но разбира се, вниманието, което ще й оказвате, ще бъде само част от деловите отношения.

— Така е по-добре — поуспокои се господин Уейд. — Но неистина ли мислите, че… искам да кажа, струва ми се, че тогава Айрис ще се убеди още повече, че трябва да се отърве от мен.

— Не познавате човешката природа, господин Уейд. А още по-малко женската. От женска гледна точка, в настоящия момент, вие сте едва ли не боклук. Никой не ви желае. Каква полза би могла да има една жена от човек, от който никой не се интересува? Никаква. А сега да погледнем нещата от друг ъгъл. Представяте ли си какво ще стане, ако съпругата ви разбере, че вие желаете да си възвърнете свободата не по-малко от самата нея?

— Ами би трябвало да е доволна.

— Би трябвало, но там е работата, че тя изобщо няма да е доволна! Още повече, когато види, че сте привлекли вниманието на очарователна млада жена. Млада жена, която има избор. Вашите акции моментално ще се покачат! Съпругата ви знае, че всички нейни приятелки ще кажат, че ви е омръзнала и искате да се ожените за по-привлекателна жена. Това ще я ядоса.

— Мислите ли?

— Сигурен съм. Няма да бъдете вече „бедния стар Реджи“. Ще станете „онзи женкар Реджи“! Разликата е огромна! Няма да се откаже от другия мъж, но ще иска в същото време да ви задържи. Но вие няма да й се давате. Ще се държите твърдо на всички нейни аргументи ще отговаряте: „Най-добре ще е да се разделим!“ и „Не си подхождаме по темперамент.“ Осъзнал сте, че е имала право да ви обвинява, че никога не сте я разбирали, но е вярно също така, че тя никога не ви е разбирала. Но да не влизаме в подробности. Ще получите пълните указания, когато му дойде времето.

Господин Уейд сякаш не бе напълно убеден.

— Смятате ли наистина, че планът ви ще успее?

— Не твърдя, че съм абсолютно сигурен — рече предпазливо господин Паркър Пайн. — Възможно е съпругата ви да се е влюбила толкова силно в онзи мъж, че да не обърне внимание на думите или постъпките ви, но ми се струва малко вероятно. Изглежда в тази история я е въвлякло отегчението, отегчението от атмосферата на всеотдайност и любов, с която сте я огради толкова безразсъдно. Ако следвате моите инструкции, бих казал, че имате деветдесет и седем процента шанс.

— Звучи доста добре — отбеляза господин Уейд. — Приемам. Впрочем, ъ-ъ-ъ… колко?

— Таксата ми е двеста гвинеи. Плаща се предварително.

Господин Уейд извади чековата си книжка.

В слънчевия следобед градината на Лоримър Корт беше прекрасна. Айрис Уейд, изтегната в шезлонга, приличаше на великолепна цветна картина. Носеше дреха в пастелни нюанси на тъмнолилаво и благодарение на грижливо поставения грим изглеждаше много по-млада от своите тридесет и пет години.

Разговаряше с приятелката си госпожа Масингтън, с която винаги си съчувстваха. И двете бяха наказани с атлетични съпрузи, които говореха или за борсови акции, или за голф.

— И така човек се научава да живее своя живот и да не пречи на другите да живеят своя — заключи Айрис.

— Вие сте чудесна, драга — заяви госпожа Масингтън и бързо добави: — Кажете ми, коя е онази девойка?

Айрис повдигна отегчено рамене.

— Не ме питайте. Реджи я е намерил отнякъде. Тя е неговата малка приятелка! Толкова е забавно! Всъщност той обикновено не се заглежда по жени. Онзи ден дойде при мен, мънка, заеква и накрая каза, че иска да покани госпожица де Сара за уикенда. Разбира се, не можах да се сдържа и се засмях. Представяте ли си, Реджи да покани жена за уикенда! И ето я сега тук.

— Къде се е запознал с нея?

— Не зная. Измърмори ми нещо неясно.

— Може би отдавна я познава.

— О, не мисля — отвърна госпожа Уейд. — Разбира се — продължи тя, — аз съм доволна. Много съм доволна. Искам да кажа, че за мен така нещата много се улесняват. Защото ми е мъчно за Реджи. Той е толкова мил. Казах на Синклер, че това много ще нарани Реджи. Но той твърди, че скоро ще му мине. И както изглежда е прав. Само преди два дни Реджи изглеждаше със сломено сърце, а сега кани тази госпожица за уикенда! Както споменах, това ме радва ! Приятно ми е да видя, че Реджи се забавлява. Предполагам помислил си е, че ще започна да го ревнувам! Боже, каква абсурдна идея! „Разбира се, че можеш да доведеш твоята приятелка!“ — казах му аз. Горкият Реджи, нима такова момиче изобщо би му обърнало внимание? Тя просто се забавлява с него.