Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Прелъстителка! — засмя се многозначително Маделин. Никога не съм си представяла, че ще е толкова трудно! Този мъж е изцяло завладян от жена си! Направо болестно състояние.

Господин Паркър Пайн отново се усмихна.

— Да, наистина. Е, в известен смисъл това улесни нашата задача. Не мога с лека ръка да излагам всеки мъж на твоя чар, скъпа моя Маделин.

Девойката се разсмя.

— Ако знаете с каква мъка го накарах да ме целуне така, както му харесва…

— Обогатявате опита си, скъпа. Е, изпълнихте ли задачата?

— Мисля, че всичко е наред. Имахме страхотна сцена снощи. Да помисля, последният ми доклад не беше ли преди три дни?

— Да.

— Както ви докладвах, трябваше само да хвърля един поглед на онзи нещастен червей Синклер Джордан и той се влюби до уши в мен. Най-вероятно по скъпите ми дрехи е решил, че съм богата. Госпожа Уейд, разбира се, побесня. И двамата мъже ме обграждаха с внимание. Побързах да покажа къде са моите предпочитания. Присмивах се в лицето на Синклер и то пред нея. Присмивах се на дрехите и на дългата му коса. Посочих, че коленете му са щръкнали.

— Отличен подход — похвали я господин Паркър Пайн.

— Снощи избухна скандал. Госпожа Уейд открито се нахвърли върху мен. Обвини ме, че съм рушала семейството й. Реджи Уейд спомена историйката със Синклер Джордан. Тя заяви, че било в резултат единствено на това, че се чувствала нещастна и самотна. От известно време била забелязала, че съпругът й се е отдръпнал от нея, но не знаела причината. Каза, че двамата са били винаги много щастливи, че го обожавала и го желаела, и то единствено него. Аз й казах, че вече е късно. Господин Уейд се придържаше точно към моите инструкции. Заяви, че тя изобщо не го интересувала. Щял да се ожени за мен! Госпожа Уейд можела да си има своя Синклер веднага. Нямало смисъл да чакат шест месеца. По-добре да се разведат сега. След няколко дни, продължи господин Уейд, съпругата му щяла да има достатъчно доказателства и можела да даде нареждане на адвокатите си да започнат делото. Той каза, че не можел да живее без мен. Тогава госпожа Уейд притисна ръце към гърдите си и заговори за слабото си сърце. Дадоха й бренди. Господин Уейд не отстъпи. Тази сутрин замина за града и не се съмнявам, че съпругата му вече е хукнала след него.

— Значи всичко е наред — зарадва се господин Паркър Пайн. — Този случай приключи успешно.

Вратата се отвори със замах. На прага застана Реджи Уейд.

— Тя тук ли е? — попита той, като нахлу в стаята. — Къде е тя? — Той съзря Маделин. — Любима! — извика той. Хвана ръцете й: — Любима, о, моя любима! Ти нали разбра, че снощи всичко беше наистина? Истина беше всяка дума, която казах. Бях сляп толкова дълго време! Но през последните три дни се осъзнах!

— Какво сте осъзнали? — обърка се Маделин.

— Разбрах, че те обожавам. За мен в света не съществува друга жена, освен теб. Айрис ще започне дело за развод и когато то приключи, ти ще се омъжиш за мен, нали? Кажи „да“, Маделин! Аз те обожавам!

Той грабна в прегръдките си парализираната от шока Маделин. В този миг вратата отново рязко се отвори и в стаята нахълта слаба жена в размъкнати дрехи.

— Така си и мислех! — извика новодошлата. — Проследих те! Знаех, че ще отидеш при нея!

— Мога да ви уверя — започна господин Паркър Пайн, излизайки от вцепенението, което го бе обхванало.

Натрапницата не му обърна никакво внимание. Продължи да напада:

— О, Реджи, нима искаш да разбиеш сърцето ми? Моля те, върни се! Няма да ти кажа нито една дума за всичко, което се случи. Ще се науча да играя голф. Няма да се виждам с приятели, които са ти неприятни. След всички тези години, които сме живели щастливо заедно…

— Никога досега не съм бил щастлив — каза господин Уейд, впил поглед в Маделин. — Хайде стига, Айрис. Нали искаше да се омъжиш за онова магаре Джордан. Защо не го направиш?

Госпожа Уейд изкрещя:

— Мразя го! Не искам да го виждам! — Тя се обърна към Маделин. — Ти, мръсницо! Вампирка такава! Искаш да ми откраднеш съпруга…

— Не ви искам мъжа — отвърна разярено Маделин.

— Маделин! — Господин Уейд се втренчи в нея с болка.

— Моля ви, вървете си — каза Маделин.

— Виж какво, аз не се преструвам! Говоря най-сериозно.

— О, махайте се! — изкрещя истерично Маделин. — Махайте се оттук !

Реджи тръгна неохотно към вратата.

— Ще се върна — предупреди я той. — Това не е краят. — Той излезе и затръшна вратата.

— Момичета като вас трябва да бъдат бити с камшици и жигосвани! — извика госпожа Уейд. — Реджи беше толкова добър с мен, преди да се появите вие. Сега така се промени, че не мога да го позная. — Хълцайки, тя изтича след съпруга си.