Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— В края на краищата какво значение има! — възкликна тя.

Госпожа Уейд също се качи в спалнята. Съпругът й се преобличаше и си тананикаше нещо.

— Забавляваш Ли се, скъпи? — попита съпругата му.

— Хъм… да.

— Радвам се. Искам да си щастлив.

— Да, щастлив съм.

Реджи не умееше много да се преструва, но силното му притеснение от мисълта, че наистина се забавлява и е щастлив, свърши добра работа. Стремеше се да избягва очите на съпругата си. Когато тя му заговори, той подскочи. Почувства се засрамен. Целият този фарс му беше противен. Нищо не би могло да предизвика по-добър ефект. Той изглеждаше като наистина виновен.

— Отдавна ли я познаваш? — попита неочаквано госпожа!

— Ъ-ъ-ъ… кого?

— Госпожица де Сара, разбира се.

— Ами… не знам точно. Искам да кажа, от известно време.

— Така ли? Никога не си споменавал за нея.

— О, нима? Предполагам, че съм забравил.

— Ти наистина СИ забравил! — рече госпожа Уейд и се фръцна, развявайки тъмнолилавата си пола.

След чая господин Уейд показа на госпожица де Сара градината с рози. Вървяха по тревата, усещайки как два чифта очи сякаш пробождат гърбовете им.

— Вижте какво… — започна рязко господин Уейд, след като са скриха от погледите. — Вижте какво, мисля, че трябва да се откажем. Съпругата ми ме гледа така, сякаш ме мрази.

— Не се тревожете — каза Маделин. — Всичко е наред.

— Така ли мислите? Не ми се иска да я настройвам срещу мен. Тя каза някои ужасни неща по време на чая.

— Всичко върви както трябва — увери го Маделин. — Справяте се великолепно.

— Наистина ли?

— Да. — Тя снижи глас и продължи: — Жена ви завива покрай терасата. Иска да види какво правим. Целунете ме!

— О! — възкликна нервно господин Уейд. — Трябва ли? Искам дв кажа…

— Целунете ме! — нареди му властно Маделин. Господин Уейд я целуна. В целувката му липсваше жар, но Маделин се погрижи това да не проличи. Ръцете й го обгърнаха. Господин Уейд се олюля.

— Ох! — изстена той.

— Много ли ви беше противно? — попита Маделин.

— Не, разбира се — отрече галантно господин Уейд. — Но малко ме… изненада. — Сетне с копнеж добави: — Не мислите ли, че стояхме достатъчно дълго в градината?

— Предполагам — каза Маделин. — Свършихме добра работа.

Върнаха се на поляната. Госпожа Масингтън им съобщи, че госпожа Уейд е отишла да си легне.

Малко по-късно господин Уейд се приближи към Маделин с разтревожено лице.

— Тя е в ужасно състояние… изпаднала е в истерия.

— Добре.

— Видяла е как ви целувам.

— Нали точно това искахме.

— Знам, но не мога да й го кажа, нали разбирате? Не знаех как да постъпя… Казах й, че просто… просто се е случило.

— Отлично.

— Тя ми заяви, че вие си правите сметка да се омъжите за мен и че не сте стока. Това ме разстрои. Всичко се стовари върху вас. Искам да кажа, че в случая вие просто си вършите работата. Обясних й, че изключително много ви уважавам, а тя ми отвърна, че не е истина. Боя се, че наистина се ядосах, когато започна да ви обвинява.

— Великолепно!

— Тогава тя ми каза да се махна. Не желаела никога повече да разговаря с мен. Щяла да си събере багажа и да си отиде. — Уейд изглеждаше объркан.

— Ще ви науча какво да й отговорите — усмихна се Маделин. — Кажете й, че вие ще си тръгнете. Ще си вземете куфарите и ще отидете в града.

— Но аз не го желая!

— Няма значение. Изобщо няма да е необходимо да го правите. На жена ви ще е противна мисълта, че вие ще се забавлявате в Лондон.

На следващата сутрин Реджи Уейд й съобщи последните новини.

— Тя каза, че не било честно от нейна страна да си тръгне, след като се е съгласила да остане още шест месеца. Но тъй като аз съм канел тук приятелките си, тя не виждала причина защо да не доведе Синклер Джордан.

— Той ли е въпросната личност?

— Да, и дяволите да ме вземат, ако го допусна в моята къща!

— Трябва да го направите — рече Маделин. — Не се тревожете, ще имам грижата за него. Кажете й, че сте размислил и нямате нищо против, тъй като сте сигурен, че и тя няма да възрази да ме поканите да остана още малко.

— О, Господи! — въздъхна господин Уейд.

— Не губете кураж! — каза Маделин. — Всичко върви великолепно. Още две седмици и вашите проблеми ще приключат.

— Две седмици! Наистина ли предполагате, че ще стане?

— Аз не предполагам. Сигурна съм! — заяви Маделин.

Една седмица по-късно Маделин де Сара влезе в кабинета на господин Паркър Пайн и се отпусна уморено на стола.

— Ето я Кралицата на прелъстителките — посрещна я с усмивка господин Паркър Пайн.