Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Глупости! Просто съм практичен. Сега трябва да разхлабя въжетата.

След четвърт час напъване и извиване, Уилбриъм със задоволство почувства, че въжетата около тялото му се разхлабват. Успя да наведе надолу главата си и да вдигне нагоре ръцете си, така че можа със зъби да развърже възлите.

Щом освободи ръцете си, другото беше въпрос на време. Все още вдървен, но свободен, той се надвеси над девойката. След минута тя също бе свободна.

До този момент водата стигаше само до глезените им.

— А сега — каза майорът, — да се махаме оттук.

До вратата на килерчето се стигаше по няколко стъпала. Той я огледа.

— С нея няма да имам затруднения — заяви той. — Слаба работа. Пантите няма да издържат. — Застана с гръб и я натисна с раменете си.

Дървото изпращя, чу се трясък и вратата излетя от пантите.

Зад нея имаше стълби. В края им се виждаше друга врата, много по-различна, от солидно дърво и укрепена с желязо.

— С тази ще е малко по-трудничко — отбеляза Уилбриъм. — Хей, имаме късмет! Вратата не е заключена!

Той я отвори, огледа следващото помещение и подкани девойката да го последва. Намираха се в коридора зад кухнята. След миг се отзоваха навън под звездите на улица „Фрайърс лейн“.

— О! — изхълца Фрида. — Колко ужасно бе всичко!

— Горката ми любима! — Той я взе в прегръдките си. — Държахте се невероятно смело! Фрида, ангел мой, би ли… искам да кажа, искаш ли… обичам те! Ще се омъжиш ли за мен?

Последва пауза, необходима и за двете страни, сетне майор Уилбриъм със смях каза:

— А най-важното е, че въпреки всичко ние притежаваме тайната на складираната слонова кост.

— Но те нали ни взеха…

Майорът се засмя отново.

— Точно това не успяха да направят! Знаеш ли, направих фалшиво копие на документа, а преди да дойда при теб снощи изпратих истинския с писмо до моя шивач! Сега те разполагат с фалшивия и… много им здраве! Знаеш ли какво ще направим двамата с теб, любима? Ще заминем за Източна Африка, за да прекараме там медения ни месец и да открием тайния склад със слонова кост!

Господин Паркър Пайн излезе от кантората си и се качи два етажа по-горе. В една стая на тавана седеше госпожа Оливър, известната авторка на криминални романи и член на екипа на господин Пайн.

Той почука на вратата и влезе. Госпожа Оливър седеше пред масата, върху която имаше пишеща машина, няколко тетрадки, разхвърляни недовършени ръкописи и голяма торба с ябълки.

— Чудесен сценарий, госпожа Оливър! — поздрави я сърдечно господин Паркър Пайн.

— Добре ли мина всичко? — попита тя. — Радвам се.

— Само онази част, с водата в килера… — започна господин Пайн. — Не мислите ли, че в бъдеще бихме могли да използваме нещо малко по-оригинално? — Предложението му бе изказано с подобаваща скромност.

Госпожа Оливър поклати глава и си взе ябълка от торбата.

— Не мисля, господин Пайн. Вижте, хората са свикнали да четат за такива неща. Наводнение в килера, отравяне с газ и прочие. Предварителното познание дава допълнително силно вълнение, когато такова нещо наистина се случи на даден човек. Читателите са консервативни, господин Пайн. Те си харесват старите, добре познати истории.

— Е, вие по-добре знаете — отстъпи господин Паркър Пайн, имайки предвид четиридесет и шестте успешни романа на авторката, всичките бестселъри в Англия и Америка, преведени на френски, немски, италиански, унгарски, фински, японски и етиопски. — Какви са разходите?

Госпожа Оливър придърпа един лист към себе си.

— Като цяло съвсем умерени. Двете чернилки, Пърси и Джери, поискаха съвсем малко. Младият Лоримър, той е актьор, се съгласи да изиграе ролята на господин Рийд за пет гвинеи. Речта в килера беше запис, разбира се.

— Къщата „Уайтфрайърс“ се оказа изключително полезна за моята работа — отбеляза господин Паркър Пайн. — Купих я на безценица, но до момента я използвах за сцена на единадесет вълнуващи драми.

— О, щях да забравя! — възкликна госпожа Оливър. — Надницата на Джони, още пет шилинга.

— Джони ли?

— Да, момчето, което изливаше с лейка водата през дупката на тавана.

— Аха. Между другото, откъде знаете суахили, госпожо Оливър?

— Не зная суахили.

— Разбирам. В такъв случай в Британския музей знаят суахили, така ли?

— Не. В информационното бюро „Делфридж“.

— Колко полезни са съвременните източници на информация — промърмори господин Паркър Пайн.

— Тревожи ме единствено това, че когато двамата млади отидат на онова място, няма да открият никаква слонова кост.