Агата Кристи: Случаите на Паркър Пайн

— Да, нали знаете, от слонове… Броят на слоновете, които човек може да убие се ограничава от закона. Някакъв ловец на слонове е нарушил този закон много сериозно. Властите са били по следите му и той складирал слоновата кост на тайно място. Количеството е огромно и са дадени доста ясни указания как да се стигне до него. Вижте, двамата трябва да отидем и да го потърсим!

— Искате да кажете, че наистина става дума за много пари?

— Ще имате едно чудесно малко съкровище.

— Но как се е озовал този документ сред вещите на баща ми?

Уилбриъм сви рамене.

— Може би онзи човек е бил на смъртно легло или кой знае какво му се е случило. Може би го е написал на суахили за по-сигурно и го е дал на баща ви, който изглежда се е сприятелил с него. Баща ви не е могъл да го прочете и не му е придавал значение. Това са само мои предположения, но смея да твърдя, че навярно не са много далече от истината.

— Колко вълнуващо! — въздъхна Фрида.

— Въпросът е какво да правим с този ценен документ — продължи Уилбриъм. — Не ми се иска да го оставим тук. Те може да се върнат, за да го потърсят отново. Сигурно не бихте ми го поверили?

— Разбира се, че ще ви го поверя! Но… няма ли да е опасно за вас? — Тя се запъна от вълнение.

— Аз съм костелив орех — заяви мрачно Уилбриъм. — Не бива да се безпокоите за мен. — Той сгъна листа и го сложи в бележника си. — Мога ли да дойда да ви видя утре вечер? Дотогава ще съм измислил план за действие и ще съм намерил на картата ми описаните места. Кога се прибирате вкъщи?

— Към шест и половина.

— Решено! Ще поговорим и после ще ви заведа на вечеря. Трябва да го отпразнуваме! И така, до скоро! Ще се видим утре в шест и половина.

На следващия ден майор Уилбриъм пристигна точно в уречения час. Позвъни на входа и попита за госпожица Клег. Отвори му прислужницата.

— Госпожица Клег ли търсите? Тя не е вкъщи.

— О! — Уилбриъм не помоли да влезе и да я почака. — Ще дойда пак след малко — каза той.

Повъртя се известно време на отсрещния тротоар. Очакваше всеки миг да види как Фрида бърза към него. Минутите летяха. Стана седем без четвърт. Сетне седем. Седем и четвърт. Фрида все още я нямаше. Чувство на безпокойство обзе Уилбриъм. Върна се при къщата и отново позвъни.

— Вижте — каза той, — имах среща с госпожица Клег в шест и половина. Сигурни ли сте, че не е оставила… ъ-ъ-ъ… съобщение за мен?

— Вие майор Уилбриъм ли сте? — попита прислужницата.

— Да.

— Има бележка за вас. Донесоха я на ръка.

Драги майор Уилбриъм, случи се нещо много странно. Сега не мога да ви пиша подробности, но бихте ли се срещнали с мен в Уайтфрайърс? Елате там веднага, щом получите бележката.

Искрено ваша,

Уилбриъм свъси вежди и бързо размисли. Разсеяно извади от джоба си писмо. Беше до шивача му.

— Дали бихте могли да ми намерите една пощенска марка? — попита прислужницата той.

Само след минута тя се върна с марката. Уилбриъм й плати един шилинг. След миг вече бързаше към метрото. Пусна писмото в една пощенска кутия по пътя.

Бележката от Фрида го разтревожи много силно. Какво бе накарало девойката да се върне съвсем сама там, където се бе разиграла вчерашната зловеща сцена?

Поклати глава. Как е могла да постъпи толкова глупаво! Дали онзи Рийд се е появил отново? Успял ли е по някакъв начин да накара девойката да му се довери? Какво я е привлякло в Хемпстед?

Уилбриъм погледна часовника си. Беше почти седем и половина. Тя може би е разчитала, че той ще тръгне в шест и половина. Оттогава бе изминал цял час. Твърде много време. Поне да се бе сетила да намекне за какво става въпрос…

Писмото го озадачи. Неговият категоричен тон някак не беше характерен за Фрида Клег.

Когато Уилбриъм стигна на „Фрайърс лейн“ стана осем без десет. Здрачаваше се. Той огледа внимателно наоколо. Не се виждаше жива душа. Леко бутна паянтовата врата и тя се люшна безшумно на пантите си. Не се виждаше никой. Къщата беше тъмна. Тръгна предпазливо по пътеката, като наблюдаваше внимателно от двете страни. Не възнамеряваше да се остави да го изненадат.

Изведнъж спря. През един от капаците на прозорците за миг проблесна светлина. Къщата не беше празна. Вътре имаше някой.

Уилбриъм се промъкна безшумно между храстите покрай пътеката и мина зад къщата. Най-после откри онова, което търсеше. Един от прозорците на първия етаж не беше затворен. Водеше към някакъв килер. Той повдигна нагоре прозореца, запали фенерче (беше го купил от един магазин по пътя), освети помещението и скочи вътре.