Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— Много се радвам, че се случих там. За Бога, как ми се ще да бях хванал двамата негодници… Предполагам, че не сте ги виждали преди?

Тя поклати глава.

— Какво означава това, според вас?

— Трудно е да се каже. Но поне едно е съвсем сигурно: сред документите на баща ви има нещо, което някой иска да вземе. Онзи човек, Рийд ви е разказал някаква измислена история, за да може да ги разгледа. Но онова, което е търсел, явно не е било сред тях.

— О! — възкликна Фрида. — Интересно. Когато се прибрах вкъщи в неделя, стори ми се, че някой е тършувал из вещите ми. Да ви кажа право, усъмних се, че хазайката е ровила в стаята ми просто от любопитство. Но сега…

— В такъв случай всичко е ясно. Някой се е вмъкнал в стаята ви, претърсил я е, но не е открил онова, което е търсил. Решил е, че вие знаете колко ценен е този документ и го носите в себе си. Затова е планирал нападението. Ако документът е бил у вас, той е щял да се сдобие с него. В противен случай е щял да ви отвлече и да се опита да ви накара да му кажете къде сте го скрили.

— Но какъв би могъл да е този документ? — проплака Фрида.

— Не зная. Но навярно му е много необходим, щом е готов да стигне до там, че да се опита да ви отвлече.

— Не е възможно!

— Хъм, не съм сигурен. Вашият баща е бил моряк. Пътувал е до далечни страни. Може да е попаднал на нещо, без да е подозирал колко е ценно.

— Наистина ли смятате така? — По бледите страни на девойката плъзна червенина от вълнение.

— Да, наистина. Въпросът е какво да правим сега? Предполагам, не желаете да отидете в полицията?

— О, не, моля ви!

— Радвам се, че мислите така. Не виждам с какво може да помогне полицията. Може да си навлечете само неприятности. Предлагам да ви заведа на обяд, след което да ви изпратя до квартирата, за да съм сигурен, че ще се приберете невредима. Сетне можем да потърсим документа. Разбирате ли, той трябва да е там някъде!

— Баща ми може да го е унищожил.

— Възможно е, разбира се. Но тези, които го търсят явно не са на такова мнение и това ни дава надежда.

— Как мислите, за какво би могло да се отнася? Някое заровено съкровище?

— По дяволите, защо пък не! — възкликна майор Уилбриъм. Момчешкото в него се разбуди и подскочи радостно от предположението. — А сега, госпожице Клег, да вървим да обядваме.

Обядът мина чудесно. Уилбриъм й разказа за живота си в Източна Африка. Описа й лова на слонове и от вълнение по гърба на девойката полазиха тръпки. Когато приключиха с обяда, той настоя да я отведе до дома й с такси.

Нейната квартира беше близо до Нотинг Хил Гейт. Щом пристигнаха, Фрида проведе кратък разговор с хазяйката, сетне се върна, взе Уилбриъм и го отведе на втория етаж. Обитаваше мъничка спалня и всекидневна.

— Станало е точно така, както предположихме — съобщи му тя. — Един човек дошъл тук в понеделник сутринта, за да провери нещо във връзка с прокарването на нов електрически кабел. Казал на хазяйката, че в моята стая имало някаква повреда. Престоял тук известно време.

— Покажете ми сандъка на баща ви!

Фрида му показа обкован с месинг дървен сандък.

— Вижте! — Тя повдигна капака. — Празен е…

Военният кимна замислено.

— Не пазите ли на друго място документи?

— Сигурна съм, че не. Майка ми държеше всичко тук.

Уилбриъм разгледа внимателно вътрешността на сандъка. Неочаквано възкликна:

— Тук подплатата е срязана! — Той внимателно пъхна ръка и заопипва. Чу леко издайническо шумолене. — Нещо се е плъзнало през цепката и е попаднало под подплатата!

След минута той извади ръката си. Държеше къс хартия, сгънат няколко пъти. Разтвори го върху масата. Фрида надникна зад рамото му.

— Само знаци, от които нищо не може да се разбере! — измърмори разочаровано тя.

— Дявол да го вземе, написано е на суахили! — извика развълнувано майор Уилбриъм и поясни: — Суахили е източноафрикански диалект.

— Колко интересно! Ще можете ли да го прочетете?

— Предполагам. Но това е много странно! — Той отнесе листа при прозореца.

— Нещо важно ли е? — попита нетърпеливо Фрида.

Уилбриъм го прочете два пъти и се върна при нея.

— Е — каза той, като се засмя, — ето го вашето скрито съкровище!

— Скрито съкровище? Не може да бъде! Искате да кажете испанско злато, потънала галера или нещо подобно?

— Може би не чак толкова романтично. Но пак става дума за богатство. Този документ посочва къде се намира таен склад на слонова кост.

— Слонова кост! — удиви се девойката.