Харуки Мураками: Хроника на птицата с пружина

— Знаеш ли, Господин Птицата с пружината, всички ще си помислят, че сме любовници.

— Може би си права.

— Я кажи, всичките ми писма ли прочете?

— Всичките ти писма ли? — нямах представа какво ме пита. — Извинявай, но нямам никакви писма от теб. Взех адреса и телефона от майка ти. Не беше никак лесно, наложи се да излъжа.

— А, не! Къде ли са отишли? Написала съм ти сигурно петстотин писма!

Мая Казахара погледна към небето.

Късно следобед ме изпрати чак до гарата. Взехме автобуса до града, хапнахме пица в един ресторант край гарата и зачакахме малкия дизелов влак с три вагона, който най-сетне се появи. До нажежената до червено печка на дърва в чакалнята стояха двама-трима души, но ние с Мая Казахара предпочетохме да отидем на студения перон. В небето беше увиснала застинала ясна зимна луна с остри очертания. Беше млада и извита като китайски меч. И под тази луна Мая Казахара се вдигна на пръсти и ме целуна по бузата. Усетих как студените й тънки устни докосват мястото, където преди беше белегът.

— Сбогом, Господин Птицата с пружината — прошепна тя. — Благодаря ти, че дойде чак дотук, за да ме видиш.

Погледнах я в очите, без да вадя ръце от джобовете си. Не знаех какво да кажа.

Когато влакът дойде. Мая си свали шапката, отстъпи една крачка назад и ми рече:

— Ако някога ти се случи нещо, Господин Птицата с пружината, само ме извикай, ама силно, чу ли. Извикай мен и патешкия народ.

— Сбогом, Мая Казахара — казах аз.

Дъгата на луната остана над главата ми дълго след като влакът потегли от гарата: ту се появяваше, ту пак изчезваше всеки път, когато завивахме. Не свалях очи от нея и ако я изгубех от поглед, гледах светлините на градчетата, които се носеха зад прозореца. Помислих си за Мая Казахара с нейната синя вълнена шапка и как пътува сама в автобуса, който я връща във фабриката в планината. После си помислих за патешкия народ, който спи някъде в тревистите сенки. И накрая си помислих за света, в който се връщах.

— Сбогом, Мая Казахара — казах аз.

Сбогом, Мая Казахара, дано нещо винаги бди над теб.

Затворих очи и се опитах да поспя. Но чак след доста време заспах истински. На някакво място, далеч от всички и всичко, успях да се унеса за миг.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6316

Издание:

Харуки Мураками. Хроника на птицата с пружина

ИК „Колибри“, София, 2007

Редактор от японски: Дора Барова

Художник на корицата: Стефан Касъров

Коректор: София Бранц

Формат 84×108/32. Печатни коли 42,5

Предпечатна подготовка: Милана Гурковска

Печатница „Симолини“

Леко недоварени (итал.). — Б.пр.

Над 11 000 долара

Улица в Токио, известна с нощните си клубове и множеството ресторанти. — Б.пр.

Цубо = 3,3 кв.

„Parsley, Sage, Rosemary & Thyme“ — от текста на песента Scarborough Fair на Simon & Garfunkel.