Харуки Мураками - Норвежка гора

Нагасава ми помогна при преместването. Той успя да наеме малък камион за пренасянето на багажа ми и както обеща ми подари хладилника и телевизора си, и един необикновено голям термос. Може би вече нямаше нужда от тях, но за мен те бяха идеални. Той самият планираше да се премести след два дена в апартамент в квартал Мита.

— Струва ми се, че скоро няма се видим пак — рече той, когато си тръгваше, — бъди здрав. Все пак съм сигурен, че след години ще се срещнем на някое непознато място.

— Вече го очаквам с нетърпение — отвърнах.

— А онзи път, когато си трампихме момичетата, онази, която изглеждаше смешно, беше по-добрата.

— Така е — рекох със смях. — Но между другото, Нагасава, грижи се за Хацуми. Трудно е да се намерят добри момичета като нея. Тя е много по-крехка, отколкото изглежда.

— Да, знам — кимна той. — Тъкмо затова се надявах, че ти ще я поемеш, когато скъсам с нея. Двамата щяхте да сте чудесна двойка.

— Сериозно! — рекох аз.

— Шегувам се — отговори Нагасава. — Както и да е, бъди щастлив. Имам усещането, че много лайна ще ти се изпречат на пътя, обаче ти си упорито копеле, сигурен съм, че ще се справиш. Може ли да ти дам един съвет?

— Разбира се, кажи.

— Не се самосъжалявай. Само задниците го правят.

— Ще го запомня — отвърнах. — Стиснахме си ръцете и пътищата ни се разделиха, той пое към своя нов свят, аз — обратно към моето блато.

Три дни след като се преместих, писах на Наоко. Описах новото си жилище и казах какво облекчение изпитвам, че се махнах от идиотите в пансиона и всичките им смахнати хрумвания. Сега можех да започна новия си живот с ново разположение на духа.

„Прозорецът ми гледа към голям двор, където си дават среща всичките котки в квартала. Обичам да лежа на верандата и да ги наблюдавам. Не съм сигурен колко точно се събират, ала е голяма банда. Правят групово слънчеви бани. Не мисля, че им е особено приятно, че живея тук, но когато хвърля някое престояло парче сирене, няколко от тях допълзяват и поемат риска да го захапят. Може би не след дълго ще се сприятелим. Има един раиран котарак в тайфата с наполовина оръфани уши. Поразително прилича на директора на пансиона, в който живях. Очаквам да започне да вдига знамето всеки ден.

Тук съм малко далеч от училище, но веднъж да започна специализацията си, няма да имам твърде много сутрешни занятия, така че няма да е чак толкова лошо. По отношение на времето може дори да е по-добре да чета във влака. Сега искам само едно — да си намеря някоя лека работа, която да ме ангажира три-четири дни седмично. Тогава ще мога да се върна към активния си живот.

Нямам намерение да ти вадя душата, но април е добър месец за ново начало и не мога да не смятам, че най-добре за нас би било тъкмо тогава да заживеем заедно. Ти би могла пак да тръгнеш на занятия, стига нещата да се наредят добре. Ако се окаже, че ни е трудно да живеем заедно, ще ти намеря квартира наблизо. Най-важното за нас е да бъдем винаги близо един до друг. Разбира се, не е задължително да е през пролетта. Ако мислиш, че ще е по-добре през лятото, аз нямам нищо против. Просто ме уведоми какво мислиш по този въпрос.

Планирам за напред да отделям допълнително време за работа, за да покрия разходите си по преместването. След като заживея сам, ще се нуждая от добра сума за едно-друго: за тенджери, тигани, чинии и прочие. Но през март ще съм свободен и определено искам да дойда да те видя. Кои дати те устройват най-добре? За тогава ще планирам пътуване до Киото. Очаквам с нетърпение да те видя и да получа отговор от теб.“

Прекарах следващите няколко дни на пазара в съседния на Кичиджоджи квартал, за да купя нещата, от които се нуждаех, и започнах да си готвя вкъщи съвсем обикновени ястия. Купих няколко дъски от местен склад за дървен материал и ги нарязах до такъв размер, че да мога да си скова писалище. Смятах за момента да уча и да се храня на него. Направих няколко полици и се запасих с добър набор от подправки. Едно бяло коте, може би шестмесечно, реши, че ме харесва, и почна да се храни при мен. Нарекох го Чайка.

След като пооправих жилището си, отидох в града и намерих временна работа като помощник-бояджия. Така запълних цели две седмици. Заплащането беше добро, но трудът беше убийствен, а от изпаренията ми се виеше свят. Всеки ден след работа вечерях в една евтина закусвалня, прокарвах храната с бира, прибирах се вкъщи, играех си с котето и спях като заклан. През това време не пристигна отговор от Наоко.