Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Евреите го проклеха официално. А той беше прокълнат още когато тръгваше от Рим миналия ноември, на самата Капенска врата. От Атей Капитон, народния трибун. Капитон се изпречи на пътя на Крас и отказа да помръдне, повтаряше такива проклятия, от които косата ти да настръхне. Наложи се да накарам ликторите си да го отстранят. Мога само да кажа, че Крас натрупва голямо богатство по нечестив път. А и не съм убеден, че съзнава какви неприятности могат да му създадат неприятели като партите. Той продължава да се самозалъгва, че партската броня е като арменската. Сигурно е виждал броня само на картинка. Човек и кон, покрити от глава до пети с желязо. Бррр!

Завчера видях майка ти. Дойде на вечеря. Каква прекрасна жена! Все още е изключително красива, макар че вече надхвърля седемдесетте. Не изглежда и с един ден по-стара от четирийсет и пет. Не е трудно да разбереш откъде е наследила красотата си Юлия. Аврелия също се тревожи за Юлия, а както сам знаеш, майка ти не се плаши лесно.“

Изведнъж Цезар се засмя. Хирций и Фаберий подскочиха. Отдавна не бяха чували нервния си пълководец да се смее толкова весело.

— О, чуйте само! — възкликна той и вдигна поглед от свитъка. — Никой досега не е писал такова нещо в писмо, Хирций!

Той отново сведе поглед и зачете на глас. Това не изненада особено слушателите му — и двамата знаеха дарбата на Цезар да чете дори дълги послания от пръв поглед, без да се запъва.

„— А сега — започна той с треперещ от смях глас — да ти разкажа за Катон и Хортензий. Е, Хортензий не е вече толкова млад като преди — тръгнал е по пътя, който извървя Лукул, преди да умре. Твърде много екзотична храна, неразредено първокласно вино и странни средства като анатолийски макове и африкански гъби. О, все още се справя в съда, но вече не е такъв адвокат, какъвто беше. На колко трябва да е сега? Около седемдесет? Доколкото си спомням, доста късно се добра до постовете на претор и консул. Така и не ми прости, че отложих консулството му, когато встъпих в тази длъжност на трийсет и шест.“

„Както и да е, той обяви действията на Катон на изборите за трибуни за най-голямата победа на мос майорум , след като Луций Юний Брут (защо все забравяме Валерий?) сложи началото на републиката. И така, Хортензий отиде при Катон да иска ръката на дъщеря му Порция. Лутация била починала преди няколко години и той нямал намерение да се жени отново, докато не видял как Катон се справил с плебеите. Предната нощ, рекъл, му се явил Юпитер Оптимус Максимус и му казал, че трябвало да свърже рода си с този на Марк Катон чрез брак.“

„Естествено Катон нямало как да приеме, особено след подигравките, които изрече, когато се женех за седемнайсетгодишната Юлия. Порция няма дори и толкова. Освен това Катон винаги е искал да я даде на племенника си Брут. Наистина, Хортензий е червив с пари, но не може да се сравнява по богатство с Брут, нали? Така че Катон отказал. Тогава Хортензий попитал дали може да се ожени за една от Домициите — колко бяха грозните луничави огненокоси дъщери на Ахенобарб и сестрата на Катон? Две ли? Три ли? Четири? Няма значение, защото Катон не приел и това.“

Цезар вдигна поглед, в очите му играеха весели пламъчета.

— Горя от любопитство да науча края — усмихна се широко Хирций.

— Аз също — рече Цезар и продължи да чете: — „Хортензий се оттеглил, подкрепян от робите си, бил напълно съсипан. На следващия ден обаче се върнал с блестящо хрумване. След като не можел да се ожени нито за Порция, нито за някоя от Домициите, не можело ли да вземе жената на Катон?“

Хирций затаи дъх:

— Марция ли? Дъщерята на Филип?

— За нея е женен Катон — потвърди Цезар.

— Племенничката ти е омъжена за Филип, нали? Ация?

— Да. Филип беше добър приятел на първия съпруг на Ация, Гай Октавий. Затова след края на траурния период той се ожени за нея. Така тя се сдоби и с доведено момиче, освен че има собствени син и дъщеря. Предполагам, че Филип на драго сърце се е отървал от Марция. Каза, че я дал на Катон, за да стъпел с по един крак в моя и в неговия лагер.

— Продължавай — подкани го Хирций. — Нямам търпение.

Цезар отново зачете:

— „И Катон се съгласил! Не се шегувам, Цезаре! Съгласил се да се разведе с Марция и да й разреши да се омъжи за Хортензий, стига и Филип да е съгласен. Начаса двамата отишли при Филип. Питали го дали е съгласен Марция да се разведе с Катон и да ощастливи стареца Хортензий. Филип се почесал по брадичката и дал съгласие! Стига Катон наистина да иска да се отърве от жена си! Всичко било уредено, преди да изречеш «милиони сестерции». Катон се развел с Марция и лично я предал на Хортензий на брачната церемония. Рим бе потресен! Наистина, всеки ден се случват какви ли не странности, но аферата «Катон, Марция, Хортензий, Филип» е уникална в цялата история на римските интриги, трябва да го признаеш. Всички (включително и аз!) смятат, че Хортензий е дал на Катон и Филип половината от богатството си, въпреки че тези двамата категорично отричат това.“