Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— Мога да науча латински и да избягам дегизиран.

Цезар се изсмя:

— Може, но не разчитай на това. Ние ще запоим една изящна златна гривна около врата ти. Не затворнически нашийник, каквито използват на изток, но така ще се набиваш на очи много повече, отколкото ако беше с нашийник.

Требоний, Децим Брут и Марк Антоний вървяха на няколко крачки зад тях; военната служба ги беше сближила, Антоний и Децим Брут се познаваха от компанията на Клодий, но Требоний бе малко по-възрастен и с много по-малко благороден произход. За него те бяха като глътка свеж въздух, защото воюваше с Цезар от толкова години, че по-старите легати му се струваха като грохнали старци. Антоний и Децим Брут приличаха на много жизнени, пакостливи момченца.

— Какъв ден за Цезар — отбеляза Децим Брут.

— Зрелищен — съгласи се хладно Требоний. — В буквалния смисъл. Той е решил да използва тази битка като гвоздей в програмата на триумфа си.

— О, но той няма равен! — засмя се Антоний. — Виждали ли сте някой с толкова царствен вид? Заложено е в кръвта му, предполагам. Пред Юлиите Цезари египетските Птолемеи изглеждат като селски благородници.

— Иска ми се някой ден и аз да празнувам такъв ден — сподели замислено Децим Брут. — Никой от нас няма да преживее подобно нещо.

— Не виждам защо не — тросна се Антоний. Той мразеше, когато някой се опитваше да отнеме мечтите му за световна слава.

— Антоний, ти си чуден човек, от години те наблюдавам! Ти си гладиатор, не октомврийският кон. Помисли, човече, помисли! Няма друг като него. Никога не е имало и никога няма да има.

— Искаш да кажеш, че Марий и Сула са безлични нещастници.

— Марий е новоиздигнало се величие, той нямаше знатен произход. Сула имаше произход, но не беше нормален. В никое отношение. Пиеше, харесваше малки момченца, с мъка изучи военното изкуство, защото нямаше наследствена склонност към него. За разлика от тях Цезар няма недостатъци. Нито едно слабо място, в което да можеш да мушнеш дори най-тънък кинжал, за да го нараниш. Не пие вино, така че никога не губи контрол над езика си. Когато каже нещо шокиращо, винаги е нарочно, знаеш, че в неговия случай това не е невъзможно. Ти каза, че няма равен, Антоний, и беше прав. Не се отказвай от думите си, защото мечтаеш да го надминеш. Това не е реално. Никой от нас не може да го надмине, затова защо да си губим времето? Дори да отречеш гениалния му ум, пак остава едно явление, което така и не мога да си обясня. Любовта между него и войниците му. Това никога няма да го постигнем. Не, дори и ти, Антоний затвори си устата. Ти притежаваш нещо от това, но то е неизмеримо по-малко. Той е най-велик и днешният ден го доказва.

— В Рим нещата няма да потръгнат добре — намеси се Требоний. — Той току-що засенчи Помпей Велики. Сигурен съм, че на нашия консул без колега това никак няма да му хареса.

— Да засенчи Помпей ли? — възкликна Антоний. — Днес? Не виждам как, Требоний. Галия е сериозна работа, но Помпей покори Изтока. Сред клиентите му има царе.

— Вярно е, но помисли, Антоний, помисли! Поне половината Рим смята, че Лукул е свършил цялата мръсна работа на изток, че Помпей просто се е появил, когато всичко е било подготвено и е обрал лаврите. Никой не може да твърди такова нещо за Цезар в Галия. И на кое ще повярват повече в Рим? Че Тигран се е проснал в краката на Помпей, или че Версенжеторикс е коленичил в прахта пред Цезар? Квинт Цицерон сигурно вече описва това зрелище за големия си брат. Помпей се уповава на доста по-несигурни свидетелства. Кой вървя в триумфалното шествие на Помпей? Със сигурност не някой като Версенжеторикс!

— Прав си, Требоний — подкрепи го Децим Брут. — Благодарение на днешния ден Цезар ще бъде първият мъж в Рим.

— Добрите люде няма да го позволят — възрази завистливо Антоний.

— Надявам се да проявят здрав разум и да го позволят — сподели Требоний; обърна се към Децим Брут. — Ти не забеляза ли промяната, Дециме? Той не е станал по-царствен, но е започнал да се държи по-деспотично. А за благото на обществото би направил всичко! Той се стреми да допринася за благоденствието на римския народ повече от всеки друг, за когото може да се прочете. Повече от Сципион Африкански, дори повече от Сципион Азиатски. Не мисля, че има нещо, което ще накара Цезар да се откаже от своята дигнитас. Опасявам се, че добрите люде се стремят точно към това! Те са толкова самоуверени, когато си седят на кушетките, четат докладите му и сумтят презрително, сигурни, че той ги баламосва. Е, в известно отношение са прави. Но не и това, което е най-важното — по отношение на победите му. Ние с теб сме минали с този човек през всякакви несгоди, Дециме. Добрите люде не знаят онова, което знаем ние. Веднъж заеме ли се с нещо Цезар, нищо не е в състояние да го спре. Волята на този мъж е невероятна. И ако добрите люде се опитат да го отстранят, той ще премести планини, за да им се противопостави.