Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Бойните отреди престанаха да нападат.

— Добре — рече със задоволство Цезар, когато укрепленията бяха завършени. — Сега трябва да направим същото от външната страна. На двайсет и три километра дължина около първите ограждения. Ще се наложи да ги изградим по върховете на повечето хълмове, което, разбира се, увеличава разстоянието. Разбираш ли, Антоний?

— Да, Цезаре.

Очите на Антоний заиграха весело. Доставяше му удоволствие да играе ролята на глупака, на когото всичко трябва да му се обяснява. Той зададе въпроса, който се очакваше от него:

— Защо?

— Защото, Антоний, в момента галите се събират в Карнутум. Не след дълго ще пристигнат край Алезия, за да избавят Версенжеторикс. Затова трябва да изградим едни укрепления, за да му попречим да избяга, и втори, за да се отбраняваме от галската войска. Ще останем между тях.

— О! — възкликна Антоний и поглади чело с огромната си длан. — Като стадиона за надбягвания с колесници на Марсово поле! Ние ще сме на самата писта, а укрепленията ще са перилата, които я ограничават. Алезия е в средата, а галските подкрепления, ще са отвън.

— Много добре, Антоний! Чудесно сравнение.

— Колко време имаме, докато дойде галската войска?

— Разузнавачите ми го изчисляват най-малко на тринайсет дни, може би повече, но външното укрепление трябва да бъде завършено до изтичането на този период. Това е заповед.

— Тази стена ще е с пет километра по-дълга!

— Войската — намеси се Требоний — вече има достатъчно опит, за да строи с пет километра по-бързо, Антоний.

И строиха по-бързо, въпреки че теренът беше по-неравен. Двайсет и шест дни след пристигането на Цезар пред Алезия крепостта бе оградена с две еднакви, но насочени в противоположни посоки защитни съоръжения. В същото време в границите на ограждението бяха изградени двайсет и три форта, по една висока наблюдателна кула на всеки хиляда стъпки покрай външната стена и няколко укрепени лагера за пехотата (върху възвишенията) и конницата (в равнината, където имаше достатъчно вода за конете).

— Не съм измислил нещо ново — обясни Цезар, докато оглеждаше завършената работа. — Този подход е използван от Ханибал при Капуа. Сципион Африкански е прибягвал до него два пъти: при Нуманция и при Картаген. Идеята е да се задържат обсадените вътре и да им се отнеме всяка възможност да получат подкрепления и провизии. Макар че при никоя от предишните такива обсади не е имало допълнителна войска от четвърт милион. В Капуа защитниците са били повече отколкото в Алезия, също и в Картаген. Ала ние определено ще държим първенството, когато пристигнат подкрепленията на галите.

— Струва си труда — измърмори мрачно Требоний.

— Да. Само че не можем да си позволим лукса на Акве Секстие. Галите са се поучили от грешките си. Освен това нямам намерение да губя войници напразно. — Лицето на Цезар изведнъж се озари. — Не са ли чудесни момчета? — В гласа му се долавяше истинска любов. — Такива чудесни момчета!

Обърна се към легатите си с по-сурово изражение:

— Наше задължение е да сторим всичко възможно, за да запазим живота им, и по възможност, здравето им. Няма да позволя толкова труд и желание да отидат на вятъра. Доколкото съм осведомен, трябва да очакваме четвъртмилионна галска армия. Всичко тук направих, с цел да защитим колкото се може по-добре живота на хората си. И да си подсигурим победата. Независимо от изхода, войната за Галия ще приключи тук. — Цезар се усмихна. — Във всеки случай аз не предвиждам да се проваля.

Вътрешните укрепления преминаваха през долините около Алезия, освен в източния край, където пресичаха рида, долепен до платото. Външните прекосяваха малката равнина на запад, изкачваха се по хълма на юг от Алезия, слизаха отново през долината на южната река, пресичаха източния хребет, спускаха се отново към северната река и пак се изкачваха по възвишенията на север от крепостта. Два от четирите пехотни лагера се разполагаха върху южния хълм, един — върху северния.

И там, където се спускаха склоновете на северното възвишение, се намираше единствената слаба точка на укрепленията. Хълмът на северозапад се беше оказал твърде висок, за да прекарат стените през върха му. Близкият лагер на конницата бе свързан с външната стена чрез много яко допълнително укрепление, но четвъртият пехотен лагер се намираше на твърде труден терен, за да бъде укрепен по същия начин. Точно по тази причина беше изграден там — за да защитава пробива между стените, спускащи се по склона на северозападния хълм и тези по протежение на дългата страна на лагера, които на всичкото отгоре бяха издигнати върху стръмен каменист терен.