Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— Шпиони — изрече кратко Хирций и последва Цезар.

— Шпиони? В Нарбон?

Децим Брут се усмихна:

— Вероятно не, но защо да рискуваме? Винаги ще се намери някой местен, който да ни мрази.

— Колко ще остане той тук?

— Ще потегли в началото на април.

— След шест дни.

— Единственото, което може да го задържи, са шаловете и ръкавиците, но се съмнявам. Предполагам, че никак не преувеличава, като твърди, че е накарал всяка жена да плете.

— Ще каже ли на войниците къде ги води?

— Не. Той просто очаква да го последват. Никой начин за предаване на новини не е по-бърз от викането и галите много добре го знаят. Ако обяви намеренията си пред цялата войска, Нарбон ще ги научи. И съвсем скоро вестта ще стигне до Луктерий.

Цезар обяви намеренията си пред легатите едва на вечеря в последния ден на март, и то след като отпрати слугите и в коридорите бяха поставени стражи.

— Обикновено не работя в такава голяма тайнственост — заговори той, — но в едно отношение Версенжеторикс е прав. Галия Комата има достатъчно войска, за да ни прогони. Но само ако той успее да събере всичките си хора в момента. Засега разполага някъде с около осемдесет-сто хиляди души. Ако свика всеобща мобилизация през секстил обаче, това число може да се вдигне на четвърт милион, а може би и повече. Затова трябва да го разгромим преди секстил.

Луций Цезар си пое шумно въздух, но не каза нищо.

— Той не предвижда никаква римска военна дейност до секстил в разгара на пролетта и затова не е събрал повече войници. До пролетта смята просто да подчини непокорните племена. Мисли си, че седя в неведение отвъд Алпите и е сигурен, че може да ми попречи да се присъединя към войските си. Сигурен е, че ще успее да се върне в Карнутум, за да поеме армията си. Затова трябва да отклоним вниманието му, да му попречим да събере войските си по-рано. Трябва да се присъединя към легионите си за шестнайсет дни. Ако тръгнем обаче нагоре по течението на Роданус, той ще научи за идването ни още преди да сме изминали и половината път до Валенция. Ще ни пресрещне при Виена или Лугдунум. Аз съм само един човек с един легион. Няма да успея.

— Ама това е единственият възможен път! — отбеляза Хирций.

— Има и друг. Утре сутрин тръгваме на север от Нарбон. Разузнавачите ми съобщават, че войската на Луктерий се намира на запад, обсадила е рутенската крепост Карантомагус. Изправени пред война от такъв мащаб, габалите са решили (доста разумно, като се има предвид близостта им с арверните) да се присъединят към Версенжеторикс. Те са много заети с въоръжаване и обучение за предстоящата им мисия — подчиняването на хелвиите.

Цезар направи пауза, за да придаде повече тежест на следващите си думи:

— Смятам да мина на изток от Луктерий и крепостите на габалите и да навляза в Цебенския масив.

Дори Децим Брут остана потресен:

— През зимата?

— Именно. Това е напълно възможно. Когато бързах от Рим за Генава, за да спра хелветите, аз прекосих Алпите на височина над десет хиляди стъпки от морето. Никой не вярваше, че ще успея да премина през високопланинските проходи, но аз го направих. Стигнах по кози пътеки до Октодурум. Цебена обаче не е толкова сурова, Дециме. Проходите са на височина не повече от триста-четиристотин стъпки и през тях минават истински пътища. Галите пътуват редовно през масива, защо да не мога и аз?

— Не се сещам за някаква причина — промърмори глухо Децим Брут.

— Снегът ще е дълбок, но можем да си разчистваме пътя.

— Значи възнамеряваш да навлезеш в Цебена при изворите на Олтис и да слезеш на западния бряг на Роданус някъде около Алба Хелвиорум, така ли? — осведоми се Луций Цезар, който от получаването на командването на Провинцията не пропускаше възможност да разговаря с галите, за да научи повече за положението.

— Не, мисля да остана в Цебена малко по-дълго време — отвърна Цезар. — Най-добре ще е да успеем, да слезем от планините колкото се може по-близо до Виена. Колкото по-дълго останем далеч от погледа на Версенжеторикс, толкова по-малко време ще му оставим. Искам да влезе в битка с мен, преди да е събрал цялата си войска. През Виена трябва да се отбия, защото искам да взема оттам една пробна войска от четиристотин германски конници. Ако Арминий от убите си е удържал думата, те би трябвало вече да са пристигнали за новите си коне.

— Значи, си определил шестнайсет дни, за да прекосиш Цебена през зимата и да стигнеш Агединкум. Това са повече от шестстотин километра, в по-голямата част през дълбоки снегове.