Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Четири хиляди и осемстотин войници, шейсет центуриона, триста артилеристи, стотина специалисти по инженерните съоръжения и оръжейници и хиляда и шестстотин цивилни прислужници съставляваха легиона в пълната му бойна мощ. С тях, теглени от мулета, се движеха трийсетте метателни съоръжения: десет хвърлящи камъни балисти и двайсет изстрелващи стрели катапулти с различни размери, заедно с коли, натоварени с резервни амуниции. Артилеристите се движеха редом със скъпоценните си машини, смазваха осите им, суетяха се около тях, галеха ги. Бяха много способни в стрелбата, която не представляваше просто мятане — те умееха да изчисляват траектории и с една стрела от катапулта можеха да улучат със забележителна точност отделен вражески войник, обслужващ таран или обсадна кула. Стрелите бяха за живи цели, камъните — за поразяване на машините на противника и за всяване на паника сред хората.

„Добре изглеждат“ — мислеше със задоволство Цезар, докато сновеше между шейсетте центурии, за да върши своята работа: да повдига бойния им дух, да им обяснява къде отиват и какво се очаква от тях. От първата до десетата кохорта колоната, в чиято среда се движеше артилерията, се проточваше на километри. Едва след като завърши задачата си, Цезар слезе от коня и тръгна пеш.

— Ако минавате по шейсет километра на ден, ще имате два дни почивка в Никея! — провикваше се той с широка усмивка. — Ако се влачите с по петдесет, до края на тази война ще ви давам само най-противните задачи! От Плаценция до Никея са триста и двайсет километра и аз трябва да стигна там за пет дни! За толкова имате храна и повече няма да получите! Момчетата от другата страна на Алпите имат нужда от нас и ние ще сме там, преди онези негодници галите да са се усетили! Така че крачете по-бодро, момчета, и покажете на Цезар колко струвате!

Те показаха колко струват и то беше много повече, отколкото когато сугамбрите ги бяха изненадали. Пътят, построен от Марк Емилий Скавър между Дертона и Генуа на Тосканско море, бе шедьовър на инженерната мисъл и почти нямаше наклон, когато пресичаше планински проходи по виадукти или се виеше по склоновете около могъщи върхове. И макар че този между Генуа и Никея не се доближаваше дори малко по качество до него, той беше значително по-добър, отколкото по времето, когато Гай Марий бе повел трийсетте си хиляди бойци към Галия. Щом легионерите свикнаха с темпото и дългите преходи, започнаха да изминават шейсет километра въпреки късите зимни дни. След продължителните тренировки войниците вървяха леко и даже се шегуваха, че споделяли съдбата на Мариевите мулета. Те много добре съзнаваха колко лошо бе представянето им до този момент и бяха твърдо решени да се реваншират.

В Никея войската получи обещаната двудневна почивка, докато Цезар и легатите му си блъскаха главата над поредното писмо от Гай Требоний, което ги чакаше там:

„Успяхме да се доберем до тези сведения, Цезаре, като отвлякохме един арвернски друид и го изпратихме за разпит при Лабиен. Защо друид, ще запиташ ти. С Фабий, Секстий и Квинт Цицерон го обсъдихме и решихме, че някой крепостен няма да знае достатъчно, а един воин ще предпочете да умре, вместо да ни издаде нещо важно. Докато друидите са мекушави. Ако нашите народни трибуни се ползваха дори с половината от тяхната неприкосновеност, те щяха да управляват Рим много по-уверено. Избрахме Лабиен да го разпита, защото… е, май няма нужда да обяснявам, нали? Макар че, предполагам, друидът се е разприказвал много преди Лабиен да нагорещи железата си до червено.

В началото на февруари Гай Фуфий Цита, неговите пълномощници, останалите римски цивилни граждани и неколцина гръцки търговски, живеещи в Ценабум, са били убити, ала вестта не е успяла да стигне до нас. В същия ден карнутите разгласили новината по цялата територия до Герговия. Версенжеторикс е бил изгонен от столицата, но щом научил за Ценабум, узурпирал властта в арвернския старейшински съвет и убил Гобаницион. Сетне се титулувал цар. И лудите глави сред арверните го посрещнали като такъв.

На съвещание с Гутруат на карнутите отишъл и твоят стар приятел, върховният друид Катбад. Нашият осведомител не успя да каже кой друг е присъствал, освен Луктерий, вергобретът на кардурките. И Комий! След края на съвета започнало свикване на войските.

Тази война не е шега, Цезаре. Галите от устието на Моза до Аквитания, от източната до западната им граница се съюзяват. Убеден, че Галия разполага с достатъчно сили, за да ни прогони, Версенжеторикс се е заел с обединението й.