Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— Кога ще се роди бебето? — осведоми се Антоний.

— Скоро — отвърна тя, пресегна се и разроши косата на Курион. Усмихна се скромно на Антоний. — Ние… ъ… чакахме законното ни бракосъчетание.

— Защо не се оженихте по-рано?

— Питай Курион.

— Исках да покрия всичките си дългове, преди да взема тази изключително богата жена.

Антоний го изгледа изненадано:

— Курионе, никога не съм те разбирал! Защо се безпокоиш толкова за такива неща?

— Защото — чу се друг глас — Курион не е като останалите бедняци като нас.

— Долабела! Влизай, влизай! — извика Курион. — Помести се малко, Антоний.

Публий Корнелий Долабела, бедният патриций, се настани на кушетката до Антоний и взе чашата вино, което му наля и разреди домакинът.

— Моите поздравления, Антоний — рече новодошлият. Двамата доста си приличаха, помисли си Курион, поне физически. Също като Антоний Долабела бе висок и както притежаваше чудесна фигура, така излъчваше неоспорима мъжественост, макар че, предполагаше Курион, той бе по-умният от двамата, ако ще и само заради това, че не беше невъздържан като Антоний. Освен това бе и значително по-хубав; кръвното му родство с Фулвия личеше както от чертите, така и от цвета на косата и очите му — бледо-кестенява коса, черни вежди и мигли и черни като въглени очи.

Финансовото положение на Долабела бе толкова нестабилно, че само изключително изгодният му брак преди две години му беше позволил да влезе в сената. По предложение на Клодий той бе примамил бившата главна весталка Фабия, полусестра на съпругата на Цицерон, Теренция. Бракът им не продължи дълго, но Долабела все пак си запази огромната зестра на Фабия… и симпатията на Цицероновата жена, която не преставаше да обвинява сестра си за разпадането на брака й.

— Правилно ли чувам, Долабела, че си отделял твърде голямо внимание на Цицероновата щерка? — попита Фулвия, докато хрупаше ябълка.

Долабела я погледна унило:

— Виждам, че сплетните се разпространяват.

— Значи, ухажваш Тулия, така ли?

— Всъщност се опитвам да не го правя. Проблемът е, че съм влюбен в нея.

— В Тулия?

— Разбирам те — обади се неочаквано Антоний. — Знам, че всички се смеем на остроумията на Цицерон, но дори и най-върлият му враг не може да отрече интелекта му. Аз забелязах Тулия още преди години, когато беше омъжена за онзи, първия… Пизон Фруги. Много красива и жизнена. Стори ми се забавна.

— Забавна е — заяви мрачно Долабела.

— Само — добави с престорена сериозност Курион, — като имаш предвид, че Теренция й е майка, какви ли деца ще народи?

И четиримата избухнаха в смях, но Долабела явно беше влюбен до уши.

— Само се постарай да измъкнеш свястна зестра от Цицерон — посъветва го Антоний като заключение по темата. — Може да се оплаква, че е бедняк, ала проблемите му са само по отношение на парите в брой. Той притежава едни от най-скъпите имоти в Италия. А Теренция дори повече.

В началото на юни сенатът се събра в Помпеевата курия, за да обсъди проблема със заплахата от партите, за които се подозираше, че ще нападнат Сирия през лятото. При това се повдигна спорният въпрос за смяната на Цицерон и Бибул като управители съответно на Киликия и Сирия. И двамата имаха съмишленици, които усилено се опитваха да предотвратят продължаването на срока им през следващата година, доста трудна задача, тъй като изборът на управители на провинции не беше голям (повечето политици бяха взели провинции след изтичането на консулските или преторските им мандати, такива като Цицерон и Бибул бяха малко), а и основното желание на повечето сенатори бе да сменят Цезар, не Цицерон и Бибул. Бюрократите предпочитаха да си затварят очите пред наближаващата война с партите, докато провинциите на Цезар изглеждаха умирени за доста години напред.

Двамата Помпеевци също присъстваха, статуята се извисяваше над курулния подиум, оригиналът изпъкваше на долния ред отляво. Катон седеше от дясната страна на Апий Клавдий, който бе оправдан от съда и веднага беше избран за цензор. Единственият проблем бе, че другото цензорско място се заемаше от Луций Калпурний Пизон, тъст на Цезар и човек, с когото Апий Клавдий изобщо не се разбираше. За момента двамата все още си говореха, главно защото Апий Клавдий възнамеряваше да прочисти сената, но благодарение на един закон, прокаран от брат му Публий Клодий, докато заемаше поста на народен трибун, никой цензор не можеше самостоятелно да изгони някой член на сената, нито да отнеме конническия статус на някого в трибите или центуриите. Клодий бе въвел възможността за вето, което означаваше, че Апий Клавдий трябваше да има съгласието на Луций Пизон, за да прокара мерките си.