Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Той се върна в лагера, влезе в палатката си, седна и се хвана за главата; остана така много дълго време.

— Помпей, ставай — стресна го Фавоний, поставяйки ръка върху сребърната му броня.

Той не продума, не помръдна.

— Помпей, ставай! — изкрещя Лентул Спинтер. — Разбиха ме, разгромени сме.

— Цезар всеки момент ще нахлуе в лагера, бягай! — призова го задъхано Лентул Крус.

Помпей отпусна ръце, вдигна глава.

— Да бягам ли? Къде? — попита апатично.

— Не знам! Където и да било! Моля те, Помпей, тръгвай веднага! — проплака умолително Лентул Крус.

Помпей забеляза, че и тримата мъже бяха преоблечени като гръцки търговци: туники, наметала, широкополи шапки, обувки до глезените.

— Така ли? Дегизирани? — попита той.

— Така е по-добре — отвърна Фавоний. — Хайде, Помпей, ставай, хайде! Аз ще ти помогна да свалиш бронята и да си сложиш тези дрехи.

И така, Помпей стана и позволи да го преобразят от римски пълководец в гръцки търговец. Когато и тази работа бе свършена, той закрачи замаяно из палатката, сетне сякаш дойде на себе си. Усмихна се и последва пастирите си.

Напуснаха лагера през най-близкия до пътя за Лариса изход и отпътуваха, преди Цезар да нахлуе в лагера. Лариса бе само на петдесетина километра, достатъчно близко, за да не се налага да сменят конете си, но когато влизаха през портата откъм Скотуса, и четирите животни бяха изтощени.

Въпреки това новината за победата на Цезар при Фарсалус бе стигнала преди тях. Жителите на Лариса, които подкрепяха горещо Помпей, се питаха каква съдба ще ги сполети, след като пристигне победителят.

— Нищо няма да ви направи — успокои ги Помпей, след като се изправи в центъра на градския площад и свали шапката си. — Вършете спокойно ежедневните си дейности. Цезар е милостив човек; няма да ви стори нищо лошо.

Разбира се, че го познаха, но слава на боговете, никой не се опита да му навреди, задето се е оставил да го разгромят.

„Какво казах веднъж на Сула? — замисли се Помпей, обграден от плачещи привърженици, които му предлагаха помощта си. — Какво му казах на излизане от Беневентум? Толкова ли беше опиянен той? Повече хора боготворят изгряващото, отколкото залязващото слънце… Да, така му рекох. Слънцето на Цезар изгрява. А моето залязва.“

Един наполовина комплектуван ескадрон галатийски конници се присъедини към тях с предложение да ги придружи, накъдето и да тръгнат, стига да е на изток, към Галатия и мира. Всичките бяха гали, част от онези хиляда мъже, които Цезар бе изпратил на Дейотар като подарък, за да е сигурен, че ще останат живи, но няма да правят повече опити да вдигат въстания. Най-вече тревери, научили малко гръцки след заселването им в чуждите земи.

След като си осигуриха отпочинали коне, Помпей, Фавоний и двамата Лентуловци излязоха от Лариса през портата за Тесалоника, скрити сред другите конници. Когато стигнаха река Пенеус на брода при Темпе, те попаднаха на един спускащ се към морето шлеп, превозващ зеленчуци за пазара в Диум, чийто капитан предложи да закара дотам четиримата бегълци. Помпей и тримата му спътници благодариха на галите и се качиха в плавателния съд.

— Така е по-разумно — отбеляза Лентул Спинтер, който се беше осъзнал по-бързо от другите трима. — Цезар ще ни търси по пътищата към Тесалоника, не на шлеп, пълен със зеленчуци.

В Диум, на няколко километра на север от устието на Пенеус, късметът отново се усмихна на четиримата. Там, на един от кейовете, малък римски търговски кораб тъкмо се освобождаваше от товара си от просо и нахут от Италийска Галия. Капитанът се казваше Марк Петиции.

— Няма нужда да ми казвате кои сте — каза той, докато стискаше топло ръката на Помпей. — Къде искате да отидете?

За пръв път Лентул Крус се беше сетил за нещо полезно. Преди да напуснат лагера, бе събрал всеки сребърен денарий и сестерция, които беше могъл да намери, може би като компенсация, задето бе забравил да изпразни римската хазна.

— Кажи си цената, Марк Петиции — рече надуто той. — Помпей, накъде?

— Амфиполис — отвърна Помпей, изричайки първото име, което му дойде наум.

— Добър избор! — похвали го весело Петиции. — Там ще се натоваря добре с кленови греди, в Аквилея много ги ценят.

За Цезар, победителят край Фарсалус, деветият ден на секстил бе свързан със смесени чувства. Загубите от неговата страна бяха минимални, от Помпеева — шест хиляди мъртви.

— Сами си го търсеха — каза тъжно той на Антоний, Публий Сула, Калвин и Кален. — Пренебрегват делата ми и щяха да ме съсипят, ако не се бях обърнал за помощ към моите момчета.