Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Защо да проливат римска кръв? Защо да си правят илюзията, че могат да победят непобедимия Цезар? Защо не започваше Помпей битка, ако не се страхуваше, че ще загуби? Какво изобщо правеха те тук?

Когато научи какво става, Помпей веднага повика от Дирахиум главния си специалист по разрешаване на такива проблеми, Лабиен, със специално послание до Цицерон да отиде и да произнесе контра реч.

В резултат на това всички безделници от сената решиха да дойдат (те бяха толкова отегчени !), включително Лентул Крус, който вече доста внимателно се вслушваше в убедителните аргументи на Балб Младши (изпратен от Цезар), представени му под формата на пари. Балб Младши също се промъкна в лагера, молейки се на боговете никой да не го познае.

— Не бъди глупав, Лабиен! — крещеше Вациний. — Преговаряй! Пази живота на хората си, човече, пази живота им!

— Докато аз съм тук, към предателите няма да има милост! — гърмеше гласът на Лабиен. — Ала ако ми изпратите главата на Цезар, мога и да размисля!

— Не си се променил, Лабиен!

— И никога няма да се променя!

Докато всичко това се случваше, Цицерон спокойно си пиеше виното в командната зала на Помпей.

— Изглеждаш много доволен — отбеляза мрачно Великия.

— Имам причини за това — отвърна той, нетърпелив да съобщи добрата новина. — Току-що получих едно много апетитно наследство.

— Сега ли? — присви очи Помпей.

— О, казвам ти, Велики, не можеше да дойде в по-подходящ момент! — продължи весело Цицерон, без да подозира назряващото бедствие. — Дойде време за втората вноска за зестрата на Тулия — двеста хиляди, моля ти се! И още дължа на Долабела шейсет хиляди от първата. Пише ми по писмо на ден по този повод. — Цицерон се засмя весело.

— Явно има предостатъчно време за писане, тъй като е адмирал без флота. Колко ще получиш?

— Един милион.

— Точно от това имам нужда! — възкликна Помпей. — Като твой върховен военачалник и приятел, Цицероне, отпусни ми ги на заем. Не знам вече с какво да плащам на войниците си. Взел съм заеми от всеки римски легионер, а това е немислимо за един командир! Моите войници са мои кредитори. Наскоро научих, че Сципион щял да остане в Пергам до края на зимата. Надявах се да се измъкна от кашата с помощта на сирийските пари, но… — Той вдигна рамене. — Е, твоят милион ще свърши работа.

Цицерон седеше стиснал устни, неспособен да проговори; наказанието му, олицетворено от Помпей, го гледаше с пронизващи сини очи.

— Нали те изпратих при оная знахарка в Тесалоника. Тя излекува ли ти очите?

Цицерон преглътна тежко и кимна:

— Да, Велики, разбира се. Ще получиш милиона. — Той се размърда, отпи малко разредено вино, за да разкваси устни. — Ъ… не може ли все пак да задържа колкото да изплатя дължимото на Долабела?

— Долабела е на страната на Цезар! — възкликна възмутено Помпей. — Това би поставило лоялността ти под въпрос, Цицероне.

— Ще получиш милиона — повтори с пресъхнала уста Цицерон. — О, какво ще кажа на Теренция?

— Нищо, което вече да не знае — ухили се Великият.

— А бедната ми Тулия?

— Да каже на Долабела да иска пари от Цезар.

Добре разположен на остров Коркира, Бибул се справяше доста по-успешно от колебливия Помпей. Вестта, че Цезар е успял да премине блокадата му, нарани доста самолюбието му. Не беше ли типично за Цезар — да изпрати пленен Помпеев легат, за да го извести? Ха, ха, Бибуле, надхитрих те! Нищо не можеше да раздразни Бибул толкова жестоко, колкото този насмешлив жест. Той винаги бе работил усилено, но след посещението на Вибулий започна да изисква още повече и от себе си, и от легатите си.

Всеки кораб под негов контрол бе изпратен да патрулира в Адриатика. Цезар щеше да изгние, преди да види остатъка от войската си! Първата победа на Бибул беше съпроводена с ненужно разхищение, но за сметка на това бе сладка. Без да излиза в открито море, той забеляза трийсет от плавателните съдове, използвани от Цезар, залови ги и ги изгори. Така! По-малко кораби за Антоний и Кален.

Една от двете главни цели на Бибул бе да направи невъзможно за Антоний и Фуфий Кален да си набавят други кораби в Брундизиум, за да се прехвърлят с легионите си и хилядата германски конници в Епир. За да осигури това, той изпрати Марк Октавий да патрулира покрай италийския бряг на север от Брундизиум, Скрибоний Либон получи района непосредствено около пристанищния град, а Гней Помпей се зае с пътищата откъм Гърция. Независимо дали от северната част на Адриатика, от Гърция или от близките италийски градове, Марк Антоний и Кален нямаше как да си набавят кораби!