Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Цезар и легатите му слушаха с мрачни лица.

— Понякога ми се иска ние, римляните, да не отдавахме чак такова значение на роднинството! — изръмжа гневно Цезар. — Знаех си, че Гай Антоний няма да се справи, каквото и да му възложа! Жалко, че където и да го бях пратил, нещата щяха да се развият по абсолютно същия начин. Е, няма да заплача за него, гибелта на Курион обаче е истинска трагедия.

— В Африка претърпяхме поражение, няма спор — съгласи се Требоний.

— Ще се наложи да я оставим до разгрома на Помпей.

— Флотата му ще ни създава главоболия — предрече Фабий.

— Да — изсъска през зъби Цезар. — Време е Рим да признае, че най-добрите кораби в света се строят в източния край на Нашето море. И Помпей има пълен достъп до тях, докато ние трябва да разчитаме на италийски и испански. Взех всички съдове, оставени от Ахенобарб в Масилия, но масилците не правят много по-добри от тези в Нарбон, Генуа и Пиза или в Нови Картаген.

— Либурнийците в Илирикум правят много хубави малки корабчета — отбеляза Крас. — Много повратливи.

— Знам. За жалост в миналото ги произвеждаха за пиратите, нямат организирана индустрия. — Цезар вдигна рамене. — Е, бъдещето ще покаже. Поне знаем слабостите си. — Той погледна Марк Крас въпросително. — Как вървят приготовленията за даване на римско гражданство на всички жители на Италийска Галия?

— Работата е почти свършена, Цезаре. Доволен съм, че ми остави Луций Рубрий. Той проведе преброяването изключително ефективно.

— Ще мога ли да дам гражданските права при следващото ми отиване в Рим?

— Дай ни още месец и ще сме готови.

— Чудесно, Красе. Натоварих моя Луций Росций с подготовката от римска страна, което означава, че трябва да привърша тази задача до края на годината. Тези хора чакат римското си гражданство още от Италийската война, а откакто им дадох дума да им го осигуря, изминаха вече двайсет години. Крайно време е.

Около Плаценция се бяха разположили осем легиона: новосформираният Шести, Седми, Осми, Девети, Десети, Единайсети, Дванайсети и Тринайсети. По-голямата част от галската войска на Цезар. Воините от Седми, Осми, Девети и Десети воюваха вече десет години и бяха в най-добрата си бойна форма; на възраст бяха на двайсет и седем и двайсет и осем и всичките произхождаха от Италийска Галия. Легионерите от Единайсети и Дванайсети бяха малко по-млади, а тези от Тринайсети — само на по двайсет и една, деца в сравнение с ветераните. Шести, набран по-рано същата година, още не бе участвал в истинско сражение, състоеше се от юноши, които очакваха с нетърпение да изцапат мечовете си с кръв. Както бе отбелязал Цезар пред Марк Требоний, войниците му бяха главно от Италийска Галия, повечето — от отвъдната страна на Падус. Е, скоро на тези хора нямаше да се гледа с пренебрежение.

Когато жителите на Италийска Галия отвъд Падус осъзнаха, че четирийсетгодишната им борба за римски граждански права е към края си, набирането на войски тръгна с още по-голяма сила; Цезар се превърна в герой. Преди да тръгне срещу Помпей на изток, той искаше да събере дванайсет легиона. Мимура, Вентидий и подчинените им бяха изпълнили задачата си и в Плаценция той бе осведомен, че когато стигне Брундизиум, там наистина ще го чакат Петнайсети, Шестнайсети, Седемнайсети и Осемнайсети легион, готови да се натоварят на кораби.

Уверен, че старите му войници са му напълно предани, Цезар се зае със задълженията си на управител. Предприе специално посещение на колонията си в Новум Комум, където преди две години Марк Марцел бе наредил един гражданин да бъде бичуван публично на площада. Оттам отиде в старата колония на Марий, Епоредия, отби се в Кремона и дори се поблазни да продължи още на изток до подножието на Алпите, за да разпространи новината за присъждането на нови граждански права. Това бе голямо постижение, защото, получи ли веднъж гражданство, цялото многобройно население на Италийска Галия щеше да влезе в неговата клиентела.

От Плаценция пристигна вестоносец на Гай Требоний с молба Цезар да се върне веднага там.

— Проблеми — заяви кратко Требоний, щом двамата се срещнаха.

— Какви?

— Девети недоволства.

За пръв път през дългото им съвместно битие Требоний видя Пълководеца потресен.

— Не може да бъде — произнесе бавно той. — Не и моите момчета!

— Страхувам се, че е истина.

— Защо?

— Предпочитам те сами да ти кажат. Следобеда ще изпратят делегация.