Херман Хесе - Петер Каменцинд

Моите двама възрастни спътници ме хвалеха за бързото ми катерене; те си починаха малко върху леденостудения връх и се смееха на моята смаяна радост. След като премина първото ми голямо зашеметяване, от радост и възбуда нададох рев като някой бик в ясния въздух. Това бе моята първа неразчленена песен към хубостта. Очаквах гръмовито ехо, но моят зов замря безследно в спокойните височини като слабо птиче подсвиркване. Засрамих се много и замлъкнах.

В този ден като че някаква ледена стена се разкърти в моя живот. Оттогава събитията се заредиха едно след друго. Най-напред започнаха да ме взимат често за планински излети, даже и за доста трудни, и аз прониквах с особено притаено наслаждение във великите тайни на планините. След това ме направиха козар. Върху една от стръмнините, по които карах обикновено моето стадо, имаше едно заветно място, гъсто обрасло със синя тинтява и ален ломикамък — това за мен беше най-любимото място на света. Оттам селото не се виждаше, а от езерото се съзираше само една тясна блестяща ивица, оттатък зад скалите, но затова пък цветята горяха с пресни, засмени бои, небето се простираше като палатка над острите снежни върхове и покрай тънкото подрънкване на звънците се чуваше непрекъснато и близкият водопад. Там си лежах на припек, зяпах белите облачета и тананиках полугласно някоя алпийска песен, докато козите не забележеха моя мързел и не започнеха забранени веселби и лудории. Още през първите седмици моето феакейско 3 3 Вероятно авторът има предвид безгрижния престой на Одисей, единствен сред множеството приключения на героя, при феаките, народ, населяващ остров, идентифициран като днешния Корфу. — Бел.изд. блаженство бе грубо нарушено, когато се сгромолясах в пропаст заедно с една заблудена коза. Козата остана мъртва на място, аз бях ранен в главата и освен това безжалостно бит, избягах от стареца и след много клетви и сълзи пак се завърнах у дома.

Много лесно това можеха да бъдат моите първи и последни авантюри. Тогава тази книжка нямаше да бъде написана и още много други глупости и мъки нямаше да се случат. По всяка вероятност щях да се оженя за някоя братовчедка или щях да лежа замръзнал нейде из глетчерните води. И това нямаше да бъде зле. Но всичко стана другояче и не е моя работа да сравнявам това, което е, с това, което е можело да бъде.

Баща ми работеше от време на време във Велсдорфския манастир. Веднъж той се разболя и ми поръча да отида там и да съобщя, че не може да отиде. Но аз не сторих това, а заех от съседи хартия и перо и написах едно много вежливо писмо до манастирските братя, дадох го на пощальонката, а сам се запътих на своя глава из планината.

През следващата седмица един ден заварих вкъщи някакъв калугер да чака тоя, който е написал хубавото писмо. Аз се смутих, но той ме похвали и уверяваше баща ми да ме прати да се уча при тях. Тъкмо по това време вуйчо ми Конрад не беше в немилост и попитаха и него за съвет. Естествено, той изведнъж се запали, настояваше да ме дадат да уча, после да продължа учението и да стана „учен“ или „господин“. Баща ми се остави да го предумат и така и моето бъдеще попадна в редицата опасни вуйчови проекти, подобно на огнеупорната пещ, платноходката и много други подобни фантазии.

Веднага след това започна усилено учене, особено по латински, библейска история, ботаника и география. Всичко това много ме забавляваше и наум не ми идваше даже, че цялата тази латинщина може да ми струва родния край и най-хубавите години. Наистина цялата вина не бе в латинския език. Даже да бях изучил всичките viri illustres 4 4 Знаменити личности (лат.). — Бел.изд. наизуст напред и назад, баща ми пак щеше да ме остави селянин. Но умният човек беше проникнал в дълбините на моето същество, където главен център и порок бе моят непобедим мързел. Аз бягах от работа, скитах из планините или около езерото, или се излежавах скрит по ридовете, четях, мечтаех и бленувах. Като разбра това, той вдигна ръце от мен.

Тук е мястото да кажа няколко думи за моите родители. Майка ми някога е била хубава, но от хубостта и бе останала само правата, силна снага и милите тъмни очи. Тя беше висока, извънредно силна, трудолюбива и кротка. Макар че по ум бе равна на баща ми, а по телесна сила даже го надминаваше, тя не заповядваше вкъщи, а предоставяше властта на мъжа си. Той имаше среден ръст, тънки, почти нежни черти и упорита хитра глава със светло лице и безброй малки, необикновено подвижни бръчки. Една къса отвесна бръчка минаваше между веждите му. Тя се помрачаваше, когато той движеше веждите си, и му придаваше угрижен, страдалчески вид; приличаше на човек, който се мъчи да си припомни нещо много важно, но сам е загубил всяка надежда за това. У него се забелязваше известна меланхолия, но никой не обръщаше на това внимание, защото всички обитатели на нашия край са леко, но постоянно меланхолични, и причината за това са дългите зими, опасностите, тежката битка за насъщния и откъснатостта от света.