Грегъри Робъртс - Шантарам

Няма животно на света с по-дълбоко чувство за пародия от коня. Пред котката можеш да се почувстваш тромав, пред кучето — глупав, но само конят може да те накара да се чувстваш и двете едновременно. И после само с едно махване на опашка или тропване с копито ти дава да разбереш, че го е направил нарочно. Някои хора още от първата среща с животното разбират, че ездата ще мине добре и ще се разберат с коня. Аз не съм от тях. Една моя приятелка има странно антимагнитно въздействие върху машините — часовниците спираха на китката й, радиоприемниците пращяха, а фотокопирите се повреждаха, щом приближеше. Моята връзка с конете е нещо подобно.

Набитият афганец подложи шепи, за да ме повдигне на гърба на скопения кон, кимна ми да се кача и ми намигна насърчително. Стъпих на ръцете му и се метнах на белия кон, но в мига, в който го яхнах, допреди кроткото дресирано животно ме хвърли с чудовищен къч. Прехвърчах над рамото на Назир и тупнах силно на пясъка. Конят галопираше по плажа без мен. Назир се взираше в него със зяпнала уста. Животното се успокои и се върна при мен едва след като той донесе торба и я сложи на главата му.

Това бе началото на бавното и неохотно приемане на факта от страна на Назир, че аз никога няма да стана нещо повече от най-лошия ездач, който познава. Това разочарование би трябвало да ме набута още по-дълбоко в кладенеца на неговото презрение, но всъщност предизвика противоположна реакция. През последвалите седмици започна да проявява грижи и дори нежност към мен. За него тази тромава несръчност с конете беше ужасен недъг, достоен да ожалиш човек, все едно страда от изтощителна болест. Дори и най-добрите ми постижения, когато успявах да се задържа на коня цели няколко минути и да накарам звяра да обикаля, в кръг, като го пришпорвах с крака и дърпах поводите с две ръце, моята непохватност го караше да се просълзи.

Въпреки това аз продължавах упорито с уроците и тренирах всеки ден. Стигнах до двайсет серии от по трийсет лицеви опори с по една минута почивка между тях. След тях правех по петстотин коремни преси, петкилометров крос и четирийсет минути плуване в морето. След три месеца тренировки станах здрав и силен.

Назир искаше да набера повече опит в язденето по неравен терен и затова уредих с Чандра Мехта да посетим площадката за езда в ранчото на студията Филм Сити. В много от игралните филми имаше епизоди с яздене на коне. За конете се грижеха отреди мъже, които живееха сред хълмистата шир и ги викаха за каскади и екшън сцени. Животните бяха идеално обучени, но само две минути след като двамата с Назир яхнахме предоставените ни кафяви кобили, моята ме хвърли в куп глинени грънци. Назир пое поводите на кобилата ми, отпусна се на седлото и поклати жално глава.

— Ей, страхотна каскада, йаар — провикна се един от каскадьорите. Петима от тях яздеха с нас и всичките се засмяха. Двама скочиха на земята да ми помогнат.

След още две падания, докато се качвах уморено на седлото, чух познат глас. Огледах се и видях група ездачи. Начело яздеше каубой, приличащ на Емилиано Салата с черна шапка, увиснала на гърба му на кожен ремък.

— Знаех си аз, че си ти, ебати! — провикна се Викрам, спря с коня си до моя и разтърси сърдечно ръката ми. Спътниците му се присъединиха към Назир и нашите каскадьори и се отдалечиха в тръс, оставяйки ни сами.

— Ти пък какво правиш тук?

— Аз съм собственикът на това шибано място, пич! — Той разпери широко ръце. — Е, не точно. Лети купи дял като партньор заедно с Лиса.

— Моята Лиса?

Той вдигна озадачено вежда.

— Твоята Лиса?

— Нали ме разбираш.

— Да — ухили се той до уши. — Тя и Лети, двете въртят заедно агенцията по подбиране на актьори, оная, дето я основахте двамата. И се справят добре, човече. Двете работят добре. И аз реших да се хвана с тая работа. Твоят приятел Чандра Мехта ми каза, че се продавал дял от каскадьорската конюшня. Хей, та това е естествено за мен, не би ли казал?

— О, няма никакво съмнение, Викрам.

— Затова аз вложих някакви проклети пари и сега идвам тук всяка седмица. Утре ще съм статист в някакъв шибан филм! Ела да гледаш как ще ме застрелят, братко!

— Изкусително предложение — разсмях се и аз заедно с него. — Но утре напускам града за известно време.

— Заминаваш? За колко време?

— Не знам точно. Месец, може би и повече.

— Значи ще се върнеш?

— Разбира се. Снимай каскадата на видео и като се върна; ще се напушим и ще гледаме как те убиват на забавен кадър.