Грегъри Робъртс - Шантарам

— В хотела… — шофьорът смъкна очилата върху очите си, напомнящи мишени за дартс.

— В хотела! — повтори пътникът и жълтото торпедо се понесе обратно по криволичещите улички.

Пътуването през Сингапур мина без засечки и валутното фиаско в Мавриций ми донесе няколко неочаквани ползи. Сдобих се с нова ценна връзка в лицето на сингапурския чейнджаджия — индиец от Мадрас на име Шеки Ратнам — и за пръв път видях — отлитайки от Сингапур за Бомбай — доходоносната контрабанда с камери и електроуреди, купени от безмитния магазин.

След като предадох доларите на Абдул Гани, взех моя дял и потеглих към хотел „Оберой“, за да се срещна с Лиса Картър, се почувствах деен и обнадежден за пръв път от твърде много време. Започнах да мисля, че може би съм отхвърлил мрачните настроения, обзели ме след сватбената нощ на Прабакер. Бях пътувал до Заир, Мавриций и Сингапур с фалшиви паспорти, без да събудя ни най-малко подозрение. В бордея оцелявах ден за ден от малките комисиони, които вземах от туристите, и разполагах само с компрометирания си новозеландски паспорт. Само година по-късно живеех в модерен апартамент, джобовете ми се издуваха от прясно спечелени престъпни пачки и имах пет паспорта с пет различни имена и националности, всичките с моята снимка. Светът на възможностите се отваряше пред мен.

Хотел „Оберой“ се намираше в Нариман Пойнт, на дръжката на златния сърп на Крайморския булевард. Гара Чърчгейт и фонтанът „Флора“ се намираха на пет минути пеша от него. Още десет минути в едната посока водеха до гара Виктория и пазара „Крофорд“. Десет минути в другата посока след фонтана „Флора“ водеха до „Колаба“ и монумента „Портата“. „Оберой“ не беше известен от пощенските картички като хотел „Тадж“, но го компенсираше с характер и атмосфера. Пиано барът му например беше малък шедьовър от светлина и хитро разположени уединени местенца, а бирарията му решително се съревноваваше за титлата „най-добрият ресторант в Бомбай“. Заради ярката дневна светлина, когато влязох в сумрачната, богато обзаведена бирария спрях и замигах, докато погледът ми не откри Лиса и нейната компания. Тя и още две момичета седяха с Клиф де Суза и Чандра Мехта.

— Дано не съм закъснял — казах аз, докато се ръкувах с всички.

— Не, мисля, че всички ние сме подранили — пошегува се Чандра Мехта. Гласът му отекна в цялата стая.

Момичетата се разкикотиха истерично. Казваха се Рита и Гита. Бяха начинаещи актриси на най-ниското стъпало — обяд с ключови играчи от втория ешелон — и преливаха от опулен ентусиазъм, на крачка от паниката.

Седнах на свободния стол между Лиса и Гита. Лиса беше с тънък тъмночервен пуловер под черен копринен жакет и пола. Сребристата блузка на Гита от еластична материя и белите й джинси бяха толкова впити, че недвусмислено подчертаваха анатомията й. Беше хубава, може би на двайсет, дългата й коса беше вдигната в конска опашка. Ръцете й мачкаха салфетката на масата, сгъваха и разгъваха ъгълчето й. Рита беше със спретната къса прическа, която отиваше на дребничкото й лице и хлапашки черти. Беше с жълта блуза с дълбоко деколте и сини джинси. И Клиф, и Чандра бяха с костюми, сякаш идваха или отиваха на някаква важна среща.

— Умирам от глад — рече весело Лиса. Говореше леко и уверено, но стисна ръката ми под масата толкова силно, че ноктите й се врязаха в кожата ми. За нея срещата беше важна. Тя знаеше, че Мехта смята да ни предложи официално партньорство за подбор на актьори, който неофициално извършвахме. Лиса искаше да сключим този договор. Искаше одобрението, което само един договор би й осигурил. Искаше в бъдеще да се занимава с писане. — Хайде да ядем!

— Какво ще кажете, как ви се струва… аз да поръчам за всички ни? — предложи Чандра.

— Щом ти ще плащаш, нямам нищо против. — Клиф се засмя и намигна на момичетата.

— Да — подкрепих го аз. — Давай.

Той извика сервитьора с поглед, отказа листа с менюто и започна веднага да изрежда списъка с предпочитаните си ястия. Започна с бяла супа — предястие с агнешко, сварено в мляко и бланширани бадеми, мина към пиле на грил в марината от лют пипер, ким и манго и завърши, след още много допълнителни блюда, с плодова салата, медени топки качори и сладолед куфли.

Докато изслушвахме дългия и прецизен списък с ястия на Мехта, всички разбрахме, че обядът ще се проточи дълго. Успокоих се и се отпуснах по течението на изисканата храна и разговора.

— Хайде, Клиф — засмя се Лиса. — Разчитам на теб да ми разкажеш всички клюки за любовната история по време на снимките на „Канун“. Какво всъщност става там?