Грегъри Робъртс - Шантарам

Свръзките ми, двама индийци от Бомбай, живеещи на Мавриций, пристигнаха с жълто BMW според уговорката. Качих се отзад и още не бях ги поздравил, когато те потеглиха с такова свирене на гуми, че отхвърчах назад в ъгъла на седалката. Няколко трескави минути се носехме по забутани улички със скорост, четири пъти по-голяма от допустимата. После те спряха в тиха пуста горичка. Прегрялата кола ту прищракваше, ту издрънчаваше, докато се охлаждаше. И двамата силно лъхаха на ром.

Шофьорът се обърна назад и каза:

— Хайде, давай книгите.

— Не са у мен — изръмжах му през зъби.

Двамата се спогледаха, после отново се вторачиха в мен. Шофьорът вдигна огледалните си очила и откри очи, които изглеждаха така, сякаш нощем ги държеше накиснати в чаша кафяв оцет до леглото си.

— Книгите не са у теб?

— Не. Опитвах се да ви го кажа на път за насам — където и да се намираме, мамка му — но вие повтаряхте: „Спокойно! Спокойно!“, и не ме слушахте. Е, сега достатъчно спокойни ли сме?

— Не съм спокоен, пич — обади се другият.

Видях се в огледалните стъкла на очилата. Не изглеждах щастлив.

— Идиоти такива! — изръмжах, минавайки на хинди. — Едва не убихте всички ни заради нищо! Караш като някой бомбайски шофьор, гъз, смахнат по скоростите! Паспортите са в шибания хотел. Скатах ги, защото исках първо да съм сигурен във вас двамата, копелдаци. Сега съм сигурен само в това, че нямате мозък и за две бълхи върху топките на кучето на парий!

Пътникът вдигна очилата си и двамата се усмихнаха до уши — доколкото им позволяваше махмурлукът.

— Заеби, къде си се научил да говориш така хинди? — попита шофьорът. — Ебати жестокото, йаар . Говориш като обикновен бомбайски копелдак. Фантастично, йаар .

— Пич, впечатлих се! — додаде приятелят му, поклащайки възхитено глава.

— Дайте да видя парите! — креснах.

Те се засмяха.

— Парите — настоях аз. — Дайте да ги видя.

Пътникът вдигна чантата, която държеше между краката си, отвори я и вътре се показаха многобройни пачки.

— Какви са тия лайна?

— Парите, братко — отвърна шофьорът.

— Това не са пари — отвърнах. — Парите са зелени. На парите пише: „Вярваме в Бога“. На парите е нарисуван умрял американец, защото парите идват от Америка. Това не са пари.

— Това са маврицийски рупии, братко — усмихна се пътникът, оскърбен, че съм обидил валутата му.

— Тия лайна не можеш да ги харчиш никъде, освен на Мавриций! — изфучах, спомняйки си какво съм учил за конвертируемите и неконвертируемите валути, докато работех с Халед Ансари. — Това е неконвертируема валута.

— Разбира се, знам, баба — усмихна се шофьорът. — Разбрахме се с Абдул. Точно сега нямаме долари, пич. Всичките са вързани с други сделки. И затова плащаме в маврицийски рупии. На връщане у дома можеш да ги обмениш в долари, йаар .

Въздъхнах и задишах бавно, налагайки тишина върху малката вихрушка, в която настроението превръщаше мислите ми. Погледнах навън. Все едно бяхме паркирали сред зелен горски пожар. Високи растения, зелени като очите на Карла, се люлееха и тръпнеха на вятъра навсякъде около нас. Не се виждаше никой и нищо, освен нас.

— Я да видим какво имаме тук. Десет паспорта по седем хиляди долара парчето. Това прави седемдесет хиляди долара. При обменен курс, да речем, трийсет маврицийски рупии за долар, това прави не по-малко от два милиона и сто и десет хиляди рупии. Затова носите такава голяма чанта. А сега, господа, простете, ако ви се сторя тъп, но къде точно, да го еба, ще обменя два милиона рупии в долари без шибан валутен сертификат?

— Няма проблеми — отвърна бързо шофьорът. — Ние имаме чейнджаджия, йаар . Първокласен. Ще ти ги обмени. Всичко е уредено.

— Добре — усмихнах се аз. — Да вървим при него.

— Ще трябва да отидеш там сам, пич — засмя се радостно пътникът. — Той е в Сингапур.

— Сингапур, заеби!

— Не се разстройвай толкова, йаар — зауспокоява ме шофьорът. — Всичко е уредено. Абдул Гани е навит. Днес ще ти се обади в хотела. Ето, вземи тази визитка. На връщане у дома се отбиваш в Сингапур… Добре де, добре, Сингапур не ти е точно по път за Бомбай, но ако първо отлетиш там, ще ти е на път, нали така? Та, когато слезеш в Сингапур, отиваш при този тип на визитката. Той има лиценз за обмяна на валута. Човек на Кадер е. Ще ти смени всичките рупии в долари и готово. Няма проблеми. Дори има и бонус за теб. Ще видиш.

— Добре — въздъхнах аз. — Да се връщаме в хотела. Ако Абдул го потвърди, ще сключим сделката.