Грегъри Робъртс - Шантарам

Дадох на Джони Пурата като сватбен подарък пет хиляди американски долара. Тези пари стигаха, за да си купи колибката в бордея Нейви Нагар, която искаше, близо до мястото, където е бил заченат. Нагар беше законен бордей и купуването на колибата означаваше край на страха от изгонване. Той щеше да има сигурен дом, в който да продължи работата си като неофициален счетоводител и данъчен консултант на стотиците работници и дребни предприятия в околните бордеи.

Подаръкът ми за Прабакер беше документът за собственост на неговото такси. Собственикът на малката флотилия от таксита ми го продаде след яростен пазарлък. Платих твърде скъпо за колата и лиценза, но парите не значеха нищо за мен. Това бяха черни пари, а черните пари изтичат през пръстите по-бързо от законните, спечелените с труд пари. Ако начинът, по който са спечелени, не заслужава уважението ни, парите нямат стойност. Ако не можем да ги използваме, за да подобрим живота на семействата и близките си, парите нямат предназначение. Въпреки това, от уважение към формалностите на традицията, при сключването на сделката проклех собственика на такситата с най-любезното и едновременно най-неприятното от индийските бизнес проклятия: „Десет дъщери да имаш и всичките да се омъжат добре!“ — т.е. поредица от зестри, които щяха да изчерпят кажи-речи всичките му богатства.

Прабакер така се развълнува и зарадва на подаръка, че сериозността, която си придаваше в ролята на сдържания младоженец, избухна в мощни ликуващи викове. Той скочи на крака и изтанцува своя секси танц с клатенето на таза, а после тържествеността на случая отново надделя и той седна до невестата си. Навлязох сред гъстата, въртяща се джунгла от мъже пред сцената и затанцувах, докато тънката ми риза полепна по мен като водорасли в плитка вълна.

Същата нощ, докато се връщах в апартамента си, се усмихнах при мисълта колко различна беше сватбата на Викрам. Два дни преди Прабакер и Джони да се венчаят за своите невести сестри, Викрам се ожени за Лети. Въпреки пламенната и понякога агресивна съпротива на семейството си, той заложи на гражданска церемония. На сълзите и молбите на близките си той отговаряше с една неизменна формула: „Това е съвременна Индия, йаар .“ Малцина от неговото семейство биха се принудили да станат свидетели на такава мъка — публичното отхвърляне на старинната, великолепната и натруфената индуска сватба, която отдавна готвеха за него. Накрая само сестра му и майка му се присъединиха към малкия кръг от приятели на Лети и видяха как булката и младоженецът обещаха да се обичат и почитат до края на дните си. Нямаше музика, нямаше цветове, нямаше танци. Лети беше облечена със златист костюм и златиста широкопола сламена шапка с рози от органза, Викрам — с черно сако с три четвърти дължина, черно-бяла брокатена жилетка, черни гаучо панталони със сребърни кантове и любимата шапка. Церемонията свърши за минути, а после двамата с Викрам поведохме, почти понесохме, съкрушената му от скръб майка към очакващата я кола.

Ден след сватбата закарах Викрам и Лети на летището. Смятаха да повторят церемонията в Лондон със семейството на Лети. Докато тя разговаряше по телефона с майка си, за да потвърди кога ще пристигнат, Викрам се възползва от възможността да си поговорим задушевно.

— Благодаря ти, че ми обработи паспорта, човече — ухили се той. — Тая шибана присъда за дрога в Дания… Дреболия, но щеше да ми причини големи главоболия, йаар .

— Няма проблеми.

— И доларите. Много добър курс ни уреди, ебати. Знам, че го договори специално, йаар и ще ти върна някак услугата, като се върнем.

— Спокойно.

— Знаеш ли, Лин, ти наистина трябва да улегнеш, пич. Не че нещо искам да те прецакам. Само ти казвам като приятел — приятел, който те обича като брат. Вървиш към голямо падение, човече. Имам лошото предчувствие, че… Мисля, че трябва да вземеш да улегнеш.

— Да улегна…

— Да, пич. Там му е смисълът, йаар .

— Смисълът на… какво?

— За това е цялата шибана игра. Ти си мъж. Мъжът трябва да постъпи точно така. Не ща да ти се бъркам в личните простотии, но е малко тъжно, че още не го знаеш.

Засмях се, но той продължаваше да ме гледа навъсено.

— Лин, мъжът трябва да намери добра жена, а като я намери, трябва да спечели любовта й. После трябва да заслужи уважението й. А след това — да цени доверието й. И после трябва… ами, да продължи да го прави, докато са живи. Докато не умрат и двамата. Всичко е само заради това. То е най-важното нещо на света. Това е то мъжът, йаар . Мъжът е истински мъж, когато спечели любовта на добра жена, заслужи уважението й и запази доверието й. Докато не го направиш, ти не си мъж.