Грегъри Робъртс - Шантарам
Здесь есть возможность читать онлайн «Грегъри Робъртс - Шантарам» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.
- Название:Шантарам
- Автор:
- Жанр:
- Год:неизвестен
- ISBN:нет данных
- Рейтинг книги:3.57 / 5. Голосов: 7
-
Избранное:Добавить в избранное
- Отзывы:
-
Ваша оценка:
- 80
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
Шантарам: краткое содержание, описание и аннотация
Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Шантарам»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.
Шантарам — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком
Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Шантарам», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.
Интервал:
Закладка:
— Нищо не стана — отвърна той, смутен от раздразнението ми и малко поукротен. — Но от този път само аз никога не забравих моето голямо, голямо чувство към нея. Сега правя сватба и това голямо, голямо чувство всеки ден става все по-голямо.
— Не съм убеден, че ми харесва накъде отива разговорът, Прабу — смънках.
— Питам тебе, Лин — каза той, като се давеше с думите. Обърна се към мен. Сълзите му преливаха и капеха в скута му. Той продължи, хълцайки. — Тя е много красива, а аз съм много нисък и дребен мъж. Мислиш ли, че от мен става добър и секси съпруг?
Седнал в таксито му, гледах Прабакер как плаче и му отвърнах, че любовта прави мъжете големи, а омразата ги смалява. Казах му, че моят малък приятел е един от най-големите мъже, които съм срещал, защото в него няма никаква омраза. Казах, че колкото повече го опознавам, толкова по-голям става той, и се опитах да му обясня колко рядко се случва. Шегувах се с него и се смях с него, докато онази велика усмивка, голяма като най-голямото желание на дете, се върна на милото му кръгло лице. Той замина на ергенското парти, което го очакваше в бордея, и свиркаше тържествуващо с клаксона чак докато се скри от погледа ми.
Нощта, която ме разхождаше дълго след като той тръгна, беше по-самотна от другите. Не се върнах в „При Леополд“. Вместо това тръгнах по „Козуей“, подминах апартамента си и тръгнах към бордея на Прабакер в Куфи Парейд. Намерих мястото, където с Тарик се борихме с разярената глутница в Нощта на дивите кучета. Там все още имаше малка купчина дървени отпадъци и камъни. Седях и пушех в тъмното, наблюдавайки бавното изящество на обитателите на бордея, които се връщаха по прашния път към скупчените колиби. Усмихнах се. Мисълта за могъщата усмивка на Прабакер винаги ме караше да се усмихна неволно, все едно гледах щастливо, здраво бебе. После видение на лицето на Модена изплува от трепкащите светлини на фенерите и виещите се струи дим и се разсея, още преди да се оформи напълно. В бордея засвири музика. Разхождаща се група млади мъже ускори крачка и се затича по посока на звуците. Ергенското парти на Прабакер бе започнало. Беше ме поканил, но не можех да отида. Седях достатъчно близо, че да чувам радостта, но и достатъчно далече, че да не я усещам.
Години наред си казвах, че любовта ме е направила силен, когато надзирателите в затвора не можаха да ме принудят да предам актрисата и нашата връзка. Едва Модена някак бе успял да извади истината. Не любовта ми към нея ме накара да мълча, не смелото сърце. Инатът ми беше дал сили да си прехапя езика — непреклонен, твърдоглав инат. В него нямаше нищо благородно. И въпреки цялото ми презрение към страхливостта на побойниците, не бях ли станал и аз побойник, воден от отчаянието? Когато драконовите нокти на хероиновата болест се впиха в гърба ми, аз станах малък човек, дребосък. Станах толкова малък, че трябваше да вадя пистолет. Да насочвам пистолет към хората, много от тях — жени, за да вземам пари. Да вземам пари. По какво се различавах в това от Маурицио, който тормозеше жени, за да взема пари? И ако по време на някой от грабежите ме бяха застреляли, ако ченгетата ме бяха пречукали, както тогава исках и очаквах, моята смърт би предизвикала и заслужавала толкова малко жалост, колкото и смъртта на смахнатия италианец.
Станах, протегнах се и се огледах. Сетих се за кучетата, за битката и за храбростта на малкия Тарик. Когато тръгнах обратно към града, чух внезапен взрив от радостен смях на много гласове на партито на Прабакер, а след него и гръм от аплодисменти. Музиката затихваше в далечината и накрая стана тиха и незабележима като всеки момент на истината.
Вървях в нощта, сам с града, часове наред, и я обичах с моето скитане, също както когато живеех в бордея. На зазоряване си купих вестник, намерих едно кафене и закусих обилно, изпих втора, а после и трета чаша чай. На трета страница във вестника имаше статия за чудните дарби на Сините сестри, както се бяха прочули жената на Рашид и сестра й. Беше публикувана чрез синдиката из цялата страна. В нея се описваше накратко историята им, а после бяха публикувани разкази на очевидци за няколко случая на чудотворни изцеления, приписани на мистичните способности на жените. Една жена твърдеше, че слухът й се възстановил напълно, възрастен мъж заявяваше, че съсипаният му бял дроб бил отново здрав и силен, след като само докоснал крайчеца на небесносините им дрехи. Кавита обясняваше, че името Сините сестри не било избрано от тях — те винаги били облечени в синьо, защото когато се събудили от кома, и двете сънували, че се реят в небето, и техните поклонници ги бяха нарекли с това име. Статията завършваше с разказа на самата Кавита за срещата й с жените и убеждението й, че те извън всякакво съмнение са необикновени, може би дори свръхестествени същества.
Читать дальшеИнтервал:
Закладка:
Похожие книги на «Шантарам»
Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Шантарам» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.
Обсуждение, отзывы о книге «Шантарам» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.