Грегъри Робъртс - Шантарам

Основният човек в начинанието на Маурицио в Бомбай бил прилежният намусен испанец Себастиан Модена. Трийсетгодишният мъж издирвал и преговарял с богати арабски и индийски клиенти. Дребното му крехко телосложение и плахи маниери работели в негова полза — предразполагали клиентите и отслабвали страховете и подозренията им. Получавал една пета от печалбата на Маурицио от чужденките. Ула вярваше, че Модена бил съвсем доволен от тези неравни отношения, в които вършел кажи-речи цялата работа, а Маурицио вземал почти всичките мръсни пари, защото се възприемал като риба лоцман, а високият красив италианец — като акула.

Произходът му бил много различен от този на Маурицио. Израсъл като едно от тринайсетте деца на андалуско циганско семейство, Модена винаги гледал на себе си като на изтърсака в семейството. Изучил по-добре престъпленията, отколкото науките, полуграмотен, той се издигнал от мошеничества през измами до дребни кражби из Турция, Иран, Пакистан и Индия. Дебнел туристите, никога не вземал прекалено много и никога не се задържал твърде дълго на едно място.

После срещнал Маурицио и две години работил за сводника — водел клиенти в кошарата с момичета на Маурицио.

Можело да продължат още дълго време така, но един ден Маурицио довел в „При Леополд“ Ула. От мига, в който погледите им се срещнали, разказа ни Ула, тя разбрала, че Модена е безнадеждно влюбен в нея. Насърчавала го, защото неговата преданост й била от полза. Била откупена от Двореца на Мадам Жу и Маурицио бил решен да си възстанови разходите по инвестицията възможно най-бързо. Наредил на хлътналия Модена да й намира работа по два пъти дневно, докато си върне дълга. Измъчван от това според него предателство към своята любима, Модена настоял пред партньора си да освободи Ула от задълженията й. Маурицио отказал, подиграл се на обичта на испанеца към едно „работещо момиче“ и настоял да й намира работа и денем, и нощем.

Ула млъкна, когато почукване на вратата съобщи, че Абдула е пристигнал. Високият иранец влезе безшумно, облечен в черно, сякаш бе изтъкан от самата нощ. Прегърна ме за поздрав и кимна мило на Лиса. Тя отиде при него и го целуна по бузата. Той вдигна одеялото и огледа трупа на Маурицио, кимна и изви ъгълчетата на устата си надолу в знак на професионално одобрение към единствения смъртоносен удар. После пусна одеялото и замърмори молитва.

— Хасаан е зает. Ще дойде тук след около час — каза той.

— Ти каза ли му какво искам от него?

— Той знае — Абдула вдигна вежда и се усмихна напрегнато.

— Навън още ли е спокойно?

— Проверих, преди да вляза. В сградата е тихо, по околните улици също.

— Засега съседите не са реагирали. Издънил вратата с един ритник, казва Лиса, и нямало много викове. Когато пристигнал, у съседите свирела силна музика. Май празнували нещо. Мисля, че никой не е разбрал.

— Ние… трябва да се обадим на някого! — извика Ула изведнъж, изправи се и лунгито падна от раменете й. — Да извикаме… лекар, полицията…

Абдула се втурна към нея и я прегърна с учудващо нежна загриженост. Настани я отново да седне и я залюля, като тихо я успокояваше. Гледах ги малко засрамен, защото аз сам трябваше да я утеша много по-рано по съвсем същия нежен начин. Но смъртта на Маурицио ме излагаше на риск и се бях уплашил. Имах достатъчно основания да искам смъртта му и веднъж вече го бях пребил с юмруци. С други думи, това беше мотив за убийство. Хората го знаеха. Бях в стаята с Лиса и Ула и явно им помагах, бях откликнал на молбата им за помощ, но не беше само това. Бях там, за да помогна и на себе си, да се уверя, че никаква част от лепкавата паяжина на смъртта му няма да се лепне за мен. И затова в мен нямаше никаква нежност. Цялата нежност дойде от иранския килър на име Абдула Тахери.

Ула отново заговори. Лиса й наля водка със сок от лайм. Тя я глътна на един дъх и продължи разказа си. Проточи се доста, защото беше изнервена и уплашена. Понякога пропускаше важни подробности и не спазваше хронологията; докато разказваше, подреждаше фактите така, както й хрумне, а не както се бяха случили. Трябваше да й задаваме въпроси и да й подсказваме, за да ги подрежда последователно, и малко по малко научихме всичко.

Модена пръв се срещнал с нигериеца — бизнесмен, който, искал да похарчи шейсет хиляди долара за хероин. Запознал го с Маурицио и африканецът — твърде бързо и твърде лесно — се разделил с парите си. Маурицио ги откраднал и смятал да продължи нататък, но Модена имал други идеи. Възползвал се от шанса да освободи Ула и да се отърве от Маурицио, когото презирал, задето я е направил своя робиня. Откраднал парите от него, укрил се и насъскал нигериеца да прати своите главорези в Бомбай. За да отвлече вниманието на обяснимо кръвожадните африканци, докато издирвал Модена, Маурицио им дал моето име и им казал, че аз съм откраднал парите им. Двамата с Абдула доста добре знаехме историята оттук нататък.