Грегъри Робъртс - Шантарам

Ножът може би беше разкъсал дроба и пронизал сърцето. Но каквото и да беше, го е довършило бързо. Тялото му се бе свлякло от дивана и той не беше помръднал повече. Хванах го за гъстата черна коса и вдигнах главата му. Мъртвите очи бяха притворени, а устните му — леко разтеглени и оголили зъбите в мъртвешка усмивка. Имаше забележително малко кръв. Диванът беше попил избликналата. „Трябва да се отървем от дивана“ — мина през ума ми. Килимът не беше пострадал много и можеше да се изчисти. Стаята също беше почти непокътната. Един от краката на масичката за кафе беше счупен и бравата на входната врата висеше накриво. Насочих вниманието си към жените.

Лицето на Ула беше разрязано от скулата почти до брадичката. Промих раната и я залепих с лейкопласт по цялата дължина. Не беше дълбока и очаквах да зарасне бързо, но бях сигурен, че ще остане белег. Случайно острието бе последвало естествената извивка на бузата и челюстта й подчертаваше формата на лицето й. Раната беше накърнила красотата й, но не беше я разрушила. Ала очите й бяха неестествено широко отворени и изпълнени с ужас, който отказваше да си отиде. На облегалката на креслото до нея беше метнато лунги. Завих с него раменете й, а Лиса донесе чаша горещ сладък чай. Покрих тялото на Маурицио с едно одеяло и тя потръпна. Лицето й се сгърчи в болезнена гримаса и най-сетне избухна в плач.

Лиса беше спокойна. Беше облечена с пуловер и джинси — дрехи, каквито само кореняк бомбаец можеше да носи в такава влажна, гореща и безветрена нощ. Окото и скулата й бяха посинени от удар. Щом Ула притихна, ние застанахме до вратата — така че да не може да ни чува. Лиса извади цигара, наведе глава, за да я запали от моето огънче, издиша дима и за пръв път ме погледна в очите, откакто влязох.

— Радвам се, че дойде. Радвам се, че си тук. Не издържах. Трябваше да го направя, той…

— Стига, Лиса! — прекъснах я. Тонът ми беше груб, но гласът ми бе тих и топъл. — Не си го наръгала ти, а тя . По очите й личи. Познавам този поглед. И сега продължава да го мушка, представя си го отново и отново. Доста време ще гледа така. Опитваш се да я защитиш, но като ме излъжеш, няма да й помогнеш.

Тя се усмихна. При дадените обстоятелства това беше много добра усмивка. Ако не стояхме до труп със забит в сърцето нож, щеше да ми се стори неустоима.

— Какво се случи?

— Не искам тя да пострада, това е всичко — отвърна тя с равен глас. Усмивката се задави и се превърна в тънката сурова линия на стиснатите й устни.

— Аз също. Какво се случи?

— Той нахлу и я поряза. Беше откачил, не беше на себе си. Мисля, че беше дрогиран. Крещеше й, а тя не можеше да му отговори. Беше по-откачила и от него. Прекарах един час с нея, преди той да нахлуе. Тя ми разказа за Модена. Не се учудвам, че беше откачила. Това е… майната му, Лин, кофти история! Направо я беше побъркала. Както и да е, той разби вратата, нахлу като горила и я поряза. Беше целият окървавен — сигурно е била кръвта на Модена. Страшно беше, мамка му. Опитах се да му скоча с кухненския нож. Той ме изтряска в окото и ме събори по дупе. Паднах на дивана. Затисна ме и тъкмо се канеше да ме започне с ножа, когато Ула го наръга в гърба. Умря за секунда. Кълна се. Секунда. Една секунда. Ей така. Гледаше ме и умря. Тя ми спаси живота, Лин.

— Мисля, че по-скоро ти си спасила нейния, Лиса. Ако ти не си била тук, сега тя щеше да прегръща дивана със забит в гърба нож.

Тя се разтрепери. Прегърнах я и я притиснах към себе си. Крепях я да не падне. Когато отново се успокои, й донесох стол от кухнята и тя седна. Продължаваше да трепери. Започнах да звъня по телефона, за да се свържа с Абдула. Обясних му какво е станало с възможно най-малко думи и му поръчах да намери Хасаан Обикуа в африканското гето и да го докара в апартамента с кола.

Малко по малко, докато чакахме Абдула и Хасаан, историята се изясни. Ула изведнъж се умори, но не можех да я оставя да заспи. Още не. След малко тя заговори — добавяше по някоя подробност към разказа на Лиса и постепенно сама разказа всичко.

Маурицио Белкане се запознал със Себастиан Модена в Бомбай, където и двамата вадели пари, като уреждали на проститутки срещи с чужденци. Маурицио бил единственият син на богато флорентинско семейство, починало при самолетна катастрофа, когато бил малък. По собствените му думи, които повтарял на Ула винаги, когато се напиел, бил отгледан с безразличие, по задължение от някакви далечни роднини, които неохотно го търпели в прекрасния си дом. На осемнайсет грабнал първия транш от наследството и забягнал в Кайро. На двайсет и пет вече бил профукал завещаното от родителите му състояние. Останалите роднини го отхвърлили колкото заради сиромашията му, толкова и заради многобройните скандали, съпътствали развратните му пътувания из Средния Изток и Азия. На двайсет и седем вече се подвизавал в Бомбай и уреждал секс на европейските проститутки.