Грегъри Робъртс - Шантарам

Никой друг в мрежата на Кадербай като че не споделяше моето възмущение. Сигурно няма друг кръг, по-цинично настроен към политиката и политиците, от този на професионалните престъпници. Според техните възгледи всички политици са безскрупулни и корумпирани и всяка политическа система е в услуга на силните богати над беззащитните бедни. В известен смисъл с времето и аз започнах да споделям тази идея, защото познах опита, на който почива тя. Затворът ни беше запознал отблизо с нарушенията на човешките права и всеки ден съдът потвърждаваше онова, което бяхме научили за закона: богатите във всяка страна и във всяка система винаги получават най-голямата справедливост, която може да бъде купена с много пари.

От друга страна, престъпниците от мрежата на Кадер проявяваха някакъв егалитаризъм, който би изпълнил комунистите и християните гностици с възхитена завист. Те не отдаваха никакво значение на цвета на кожата, вероизповеданието, расата или политическата ориентация на клиентите и не ги съдеха, когато ги разпитваха за миналото им. Всеки живот, без значение невинен или покварен, бе сведен до един — единствен въпрос: доколко наложително се нуждаеш от „книгата“? Отговорът определяше тарифата и всеки клиент, който имаше пари да плати, се прераждаше без минало и без грехове в момента на сделката. Никой клиент не беше по-добър, нито по-лош от другите.

Абдул Гани, подтикван от най-чистия аморален дух на пазарните сили, обслужваше нуждите на генерали, наемници, присвоители на обществени фондове и разпитвачи — убийци без ни най-малък намек за смут или порицание. Тяхната свобода всяка година носеше по около два милиона долара чиста печалба. Но въпреки че не се гнусеше етически от източниците на доходите, Абдул Гани беше религиозен и суеверен, що се отнасяше до харченето. Всеки долар, спечелен от спасяването на тази отровна клиентела, отиваше за програма за подпомагане на бежанците, създадена от Кадербай за иранците и афганците, прогонени от родните си места от войната. Всеки паспорт, закупен от военните диктатори и техните апаратчици, купуваше още петдесет паспорта, лични карти или документи за пътуване за ирански и афгански бежанци. Така в един от онези душевни лабиринти, които съдбата обича да изгражда около алчността и страха, високите цени, плащани от тираните, спасяваха мнозина пострадали от тиранията.

Кришна и Вилу ме научиха на всичко, което знаеха за паспортния занаят. С времето започнах да експериментирам и да си създавам нови самоличности с американски, канадски, холандски, немски и британски „книги“. Работата ми не беше добра колкото тяхната и никога нямаше да бъде. Добрите фалшификатори са художници. В артистичните им виждания нарочно и творчески положеното петно, придаващо на всяка страница фалшивата й автентичност, трябва да присъства не по-малко от точността на променените или изфабрикувани подробности. Всяка страница, създадена от тях, е миниатюрно живописно платно, малко изражение на тяхното изкуство. Точният ъгъл на един леко изкривен печат или лекото размиване на друг са също толкова важни за тези малки платна, колкото и формата, разположението и цвета на една паднала роза в картина, сътворена от велик майстор. Ефектът, без значение доколко умело е постигнат, винаги се ражда от интуицията на художника. А на интуиция не можеш да се научиш.

Вместо това моите умения намираха израз в историите, които трябваше да се измислят за всяка новосъздадена „книга“. Те често попълваха прекъсвания, продължили месеци и дори години в данните за пътувания, отбелязани в паспортите, които купувахме от чужденците. Някои бяха просрочили визите си и това нарушение трябваше да бъде изтрито от паспорта, преди да бъде използван отново. След като сложехме изходен печат от бомбайското летище преди датата на изтичане на визата, аз се залавях да измисля история на движението от страна в страна за всеки паспорт, използвайки банката от изходни и входни печати, създадена от Вилу. Малко по малко подновявах всяка „книга“ и накрая й слагах нова виза за Индия и входен печат от бомбайското летище.

Веригата от влизания и излизания, свързваща тези дупки във времето, винаги бе внимателно обмисляна. Кришна и Вилу имаха библиотека с бордови дневници на най-големите авиокомпании и списъци на всички полети за и от Европа, Азия, Африка и двете Америки с датите и часовете на излитане и пристигане. Ако слагахме печат в британски паспорт, който потвърждаваше, че притежателят му е пристигнал в Атина на четвърти юли, да кажем, бяхме сигурни, че самолет на Бритиш Еъруейс е кацнал на този ден на атинското летище. По този начин всеки паспорт съдържаше лична история на пътувания и преживявания, подкрепена от данни, графици и подробности за времето. Те осигуряваха на новия му собственик правдоподобна лична история.