Грегъри Робъртс - Шантарам

Погледнах нагоре и видях как Абдула фрасна един от нападателите си с десен прав като по учебник. Носът му плувна във внезапно бликнала кръв. Скочих, залепих гръб в гърба на Абдула и заех бойна поза. Тримата, които още бяха на крака, се дръпнаха неуверено. Абдула се хвърли към тях, крещейки с цяло гърло. Те се врътнаха и побягнаха. Погледнах приятеля си. Той поклати глава. Оставихме ги да избягат.

Тълпата индийци, струпала се да зяпа, ни сподири с поглед, докато крачехме към мотора. Знаех, че ако се биехме с индийци, от която и да било част на Индия, от който и да било етнос, класа или вероизповедание, цялата улица щеше да се включи против нас. Но тъй като се биеха чужденци, хората бяха любопитни и дори възбудени, но нямаха желание да се месят. Когато ги подминахме с мотора на път за „Колаба“, те започнаха да се разотиват.

Абдула така и не ми каза за какво е бил този бой, а аз никога не го попитах. Единствения път, когато говорихме за него, години по-късно, каза, че от този ден е започнал да ме обича. Каза, че ме обичал не защото съм се включил, а защото никога не съм го попитал за какво е бил боят. Каза, че това го изпълвало с по-голямо възхищение от всичко, което знаел за мен.

На „Колаба Козуей“, близо до дома ми, помолих Абдула да намали скоростта. Бях забелязал едно момиче, което вървеше като местните по платното, за да избегне тълпите по тротоара. Изглеждаше по-различна, някак променена, но веднага познах русата коса, дългите стегнати крака и въртенето на бедрата. Беше Лиса Картър. Помолих Абдула да спре точно пред нея.

— Здравей, Лиса.

— А! — въздъхна тя и вдигна слънчевите си очила на темето. — Гилбърт! Как е в посолството?

— Ами, нали знаеш — ухилих се. — Тук криза, там спасяване. Страхотно изглеждаш, Лиса.

Русата й коса беше по-дълга и по-гъста от последния път, когато я бях видял, лицето — по-закръглено и румено, но фигурата й бе стегната и по-атлетична. Беше облечена с бяла блуза с гол гръб, бяла мини пола и римски сандали. Краката и добре оформените й ръце бяха със златистокафяв загар: Изглеждаше прекрасно. Беше прекрасна.

— Престанах да бъда отрепка и се излекувах — изръмжа тя през престорената лъчезарна усмивка. — Какво да ти кажа. Или едното, или другото, не можеш да ги имаш и двете. Когато си здрав и трезвен, светът е гаден.

— Така те искам! — захилих се аз и се хилих, докато и тя не почна да се смее с мен.

— Кой е приятелят ти?

— Абдула Тахери, това е Лиса Картър. Лиса, това е Абдула.

— Хубав мотор — измърка тя.

— Искаш ли да се… повозиш? — усмихна се той и показа всичките си здрави бели зъби.

Тя ме погледна. Вдигнах ръце — „Сама си решаваш, малката.“ Слязох от мотора.

— Това е моята спирка.

Лиса и Абдула продължаваха да се гледат.

— Има свободно място, ако искаш…

— Добре — усмихна се тя. — Да потегляме.

Тя запретна полата си и се намести на задната седалка. Двама-трима от неколкостотинте мъже на улицата, които още не я бяха зазяпали, се присъединиха към останалите. Абдула ми стисна ръката, ухилен като ученик, запали мотора и се загуби с рев сред лъкатушното движение.

— Хубав мотор — обади се глас зад гърба ми. Джордж Близнака.

— Тия мотори „Айнфилд“ обаче са доста опасни — отвърна втори глас със силен канадски акцент. Джордж Скорпиона.

Двамата живееха на улицата, спяха по входовете и се изхранваха от комисиони от туристите, които искаха да си купят твърда дрога. И им личеше. Бяха небръснати, некъпани и парцаливи. Освен това бяха интелигентни, честни и необикновено верни един на друг.

— Здравейте, пичове, как е?

— Добре е, синко, много добре — отвърна Джордж Близнака с напевен ливърпулски акцент. — Имаме клиент, за шест тая вечер.

— Да чукна на дърво — додаде Скорпиона, вече угрижен за неприятностите, които можеше да донесе вечерта.

— Трябва да мине без проблем — рече весело Близнака. — Приятен клиент. Приятен човечец, от който ще изкараме кинти.

— Ако всичко мине добре и няма издънки — допълни скръбно Джордж.

— Сигурно са сложили нещо във водата — измърморих, загледан в малката бяла точица — ризата на Абдула или полата на Лиса — която се стопи в далечината.

— Защо така? — попита Близнака.

— А, нищо. Нещо напоследък всички се влюбват.

Мислех за Прабакер, за Викрам и за Джони Пурата. Познавах този поглед — погледът на Абдула, когато потегли. Беше повече от заинтригуван.

— Странно, че го казваш. Какво мислиш за сексуалната мотивация, Лин? — попита ме Скорпиона.