Грегъри Робъртс - Шантарам

— Не знам. Може би просто свободата да кажеш „не“. Ако имаш поне толкова свобода, повече не ти трябва.

Донесоха бирата и кафето. Келнерът тропна чашите на масата с нехайно пренебрежение. Обслужването в магазините, хотелите и ресторантите в Бомбай по онова време се движеше от очарователна или раболепна любезност до грубост — нито рязка, нито враждебна. Простащината на Леополдовите келнери беше легендарна. „Любимото ми място в целия свят — каза веднъж Карла, — където се отнасят с теб като с боклук.“

— Наздравица! — обяви Дидие и чукна чашата си в моята. — За свободата… да пием! Салю!

Изгълта половината висока чаша на един дъх, изпусна продължителна доволна въздишка със зинала уста и гаврътна останалото. Тъкмо си наливаше втора, когато още двама души, мъж и жена, се присъединиха към нас и се настаниха между мен и Карла. Тъмнокосият, умислен и мършав младеж беше Модена — намусен саможив испанец, който въртеше търговия на черно с френски, италиански и испански туристи. Придружителката му, стройна, хубава немска проститутка на име Ула, от известно време му позволяваше да се изживява като неин любовник.

— А, Модена, идваш тъкмо навреме, твой ред е да почерпиш — провикна се Дидие и се пресегна над Карла, за да го тупне по рамото. — За мен уиски и сода, ако обичаш.

Нисичкият мъж потръпна от удара и се намръщи раздразнено, но извика сервитьора и поръча. Ула разговаряше с Карла на смес от немски и английски, което, случайно или нарочно, скриваше най-интересното от разказа й.

— И аз откъде да знам, на! Възможно ли беше да знам, че той е Spinner? Total verruckf 1 1 От немски — хахо, тотално луд. — Бел.ред. , ти казвам. В началото ми изглеждаше съвсем нормален. Или може би смяташ, че е било знак? Може би изглеждаше малко прекалено нормален. Naja , десет минути в стаята и er wollte aufder Klammoten kommen 2 2 От немски — искаше да свърши върху дрехите ми. — Бел.ред. . Върху най-хубавата ми рокля! Наложи се да се бия с него, за да си спася дрехите, der Spintficker ! Spritzen wollteeg 3 3 От немски — ненормалника му с ненормалник, искаше да се изпразни. — Бел.ред. навсякъде върху дрехите ми! Gibt’s ja nicht. 4 4 От немски — не е истина! — Бел.ред. И после, като влязох в банята да шмръкна малко кока, връщам се и какво да видя — da seg seinen Schwanz ganz tief in einer meiner Schuhe hat 5 5 От немски — беше си заврял оная си работа в обувката ми. — Бел.ред. ! Ще повярваш ли! В обувката ми! Nicht zu fassen. 6 6 От немски — ега ти чудото! — Бел.ред.

— Да си признаем, Ула, лудите винаги те намират — рече кротко Карла.

— Ja, leider. Какво да кажа? Лудите ме обичат.

— Не я слушай, Ула, любов моя — заутешава я Дидие. — Лудостта е в основата на много прекрасни връзки. Всъщност, лудостта е в основата на всяка прекрасна връзка!

— Дидие — въздъхна Ула, произнасяйки името му с изключително сладка усмивка. — Казах ли ти вече да ходиш да се ебеш?

— Не! — засмя се той. — Но ти прощавам пропуска. Между нас да си остане, миличка, тези неща винаги се подразбират.

Донесоха уискито в четири малки шишенца, сервитьорът отвори двете бутилки сода с месинговата отварачка, окачена на верига на колана му, остави капачките да отскочат от масата на пода и ни принуди да залегнем, защото водата запръска във всички посоки.

Двама мъже дойдоха на нашата маса от различни посоки на ресторанта — единият, за да говори с Дидие, а другият — с Модена. Ула използва момента, наведе се към мен и пъхна под масата нещо в дланта ми. На пипане приличаше на руло банкноти. Очите й ме умоляваха да си трая. Докато ми говореше, аз ги пъхнах в джоба си, без да ги погледна.

— Реши ли вече докога ще останеш тук? — попита ме тя.

— Не знам точно. Не бързам за никъде.

— Няма ли някой, който те чака някъде или при когото трябва да отидеш? — тя се усмихваше с изкусно, но безстрастно кокетство. Прелъстителността й беше навик. Със същата усмивка се обръщаше и към своите клиенти, приятели, келнерите и дори Дидие, към когото изпитваше открита неприязън. Всъщност към всички, включително и, към любовника си Модена. В последвалите месеци и години чух много хора да я критикуват — някои дори много жестоко — че флиртувала. Не бях съгласен. След като я опознах добре, ми се струваше, че Ула флиртува със света, защото флиртът бе единствената истинска доброта, която познаваше и споделяше. Това беше нейният начин да бъде мила и да кара хората — мъжете — също да бъдат мили с нея. Вярваше, че на този свят няма достатъчно приветливост и го бе повтаряла неведнъж точно със същите думи. Това не беше нито дълбоко чувство, нито кой знае каква мисъл, но така или иначе беше вярно и на никого не вредеше. Пък и, по дяволите, тя беше красавица и имаше много чаровна усмивка.