Грегъри Робъртс - Шантарам

Поредица от дневници като онзи, който бях открил на бюрото, заемаше половината от едната лавица, общо двайсетина. Извадих един и го запрелиствах. Тогава за пръв път осъзнах, че и той, и всички останали бяха написани на английски. Тя беше родена в Швейцария, владееше идеално немски и френски, знаех това. Но когато записваше най-съкровените си мисли и чувства, тя използваше английски. Вкопчих се в това и си казах, че това е добър признак, който дава надежда. Английският бе моят език. Тя говореше със себе си, от душа, на моя език.

Започнах да обикалям апартамента и да разглеждам нещата, с които бе избрала да се обкръжи в личното си пространство. Имаше маслена картина с жени, които носеха вода от реката с гърнета-матка на главите, и деца, които ги следваха, с по-малки гърнета на главите. На видно място на самостоятелна лавица бе ръчно резбовано изображение на богинята Дурга от розово дърво, заобиколено от поставки за благовония. Забелязах и букет от безсмъртничета и други сухи цветя. Бяха любими и на мен и твърде необичайни за град, в който свежите цветя бяха в изобилие и не бяха скъпи. Имаше най-различни намерени предмети — голямо листо от финикова палма, което бе намерила някъде и окачила на една от стените; миди и речни камъни, които изпълваха голям аквариум без вода; изхвърлено колело, на което бе окачила набор от малки месингови храмови камбанки.

Най-пъстроцветните неща в апартамента й, нейните дрехи, висяха на открита окачалка в един от ъглите на стаята й, вместо в гардероб. Дрехите бяха разделени в две отличаващи се групи отляво и отдясно на закачалката. Отляво беше официалното й облекло — елегантни костюми с дълги тесни поли и сребърен шлейф на вечерна рокля с гол гръб редом с други разкошни рокли. Отдясно бяха личните й дрехи — свободните копринени панталони, развяващите се шалове и памучните блузи с дълги ръкави, които предпочиташе да носи.

Под окачалката с дрехите бяха наредени обувки, двайсетина чифта. На края на редицата бяха моите кубинки, прясно лъснати и с връзки, вдянати чак догоре. Наведох се да ги взема. Нейните обувки до моите изглеждаха толкова малки, че взех една от тях и я задържах в дланта си. Беше италианска, от Милано, от тъмнозелена кожа и с декоративна тока отстрани, която покриваше ниския ток. Елегантна и скъпа обувка, но токът беше поизносен от едната страна, а кожата се беше напукала на няколко места. Забелязах, че тя или някой друг се е опитал да замаскира бледите драскотини с флумастер в близък, но не съвсем същия нюанс на зеленото.

Намерих дрехите си в найлонова торба зад кубинките. Бяха изпрани и прилежно сгънати. Взех ги и се преоблякох в банята. Пъхнах главата си под крана със студена вода и я държах цяла минута. Облечен в старите си джинси и обут с удобните си обувки, с обичайно рошавата си къса коса, пригладена отпред, аз се почувствах освежен и духът ми се възроди.

Върнах се в спалнята да проверя Лиса. Тя спеше доволно, а на устните й трепкаше срамежлива усмивка. Подпъхнах завивката под дюшека, за да не падне, и нагласих вентилатора на тавана на минимална скорост. На прозорците имаше решетки, а входната врата се заключваше, когато я затвориш отвън. Знаех, че мога да я оставя и че тя ще е в безопасност. Докато стоях до леглото и гледах как гърдите й се повдигат и спускат в ритъма на съня й, аз си помислих дали да не оставя бележка на Карла, но се отказах, защото исках тя да гадае за мен, да се пита какво ли съм мислил и правил тук, в дома й. За да си намеря оправдание да я видя, аз сгънах дрехите, които ми беше дала — погребалните дрехи на мъртвия любовник, които току-що бях свалил — и ги сложих в найлонова торбичка. Смятах да ги изпера и да й ги върна след няколко дни.

Тръгнах да будя Тарик, за да се прибираме, но момчето вече стоеше на вратата, стиснало малката си раница. Сънените му очи гледаха обидено и обвинително.

— Искаш оставиш мен ли? — попита то.

— Не — разсмях се аз. — Но ако те оставех, щеше да ти е много по-добре. Или поне по-уютно. Моята къща не е толкова хубава.

Той се намръщи — не разбираше съвсем английските думи и те никак не му вдъхваха сигурност.

— Готов ли си?

— Да, готов съм — смънка той, като клатеше глава.

Сетих се за външната тоалетна и липсата на вода в бордея и му казах да ползва тоалетната, преди да тръгнем. Наредих му добре да измие ръцете и лицето си. После му дадох чаша мляко и сладкиш, които намерих в кухнята на Карла. Излязохме на опустялата улица, затворихме вратата и тя се заключи. Той огледа къщата и всички сгради около нея в търсене на ориентири, които да отбележат мястото в съставената от него наум карта. А после тръгна редом с мен, но малко встрани.