Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Поръча вечеря, учудена от нарастващия си апетит.

— Какво се е случило с мен? Какво съм направила с живота си?

Знаеше, че до сутринта трябва да намери отговора.

Квартал Копли съчетава внушителни сгради с офиси и магазини по едноименния площад в сърцето на Бек Бей. Тук се извисява огромен хотел, има няколко ресторанта и стотици магазини, разположени на две нива, всяко — с дължина на улица. Наистина смайваща гледка.

Тя не бе смаяна. Само — изплашена.

Под шлифера нямаше нищо друго, освен бельо. Обувките стискаха босите й крака. Бързаше към ултрамодерния универсален магазин „Ниймън Маркъс“ в далечния край на площада. В ръцете си стискаше найлоновата торба за пране от хотелската стая, в която бе сложила стегнатите пачки стодоларови банкноти. Под парите се намираше друг плик. Там бе изцапаната с кръв рокля.

— С какво мога да ви помогна?

Огледа се. Някак бе стигнала до етажа за дамски облекла. Кимна на дребната като врабче продавачка — ако сега има нужда от нещо, то наистина е нейната помощ.

— Трябват ми нови дрехи — гласът й прозвуча престорено спокоен. — Нямам какво да облека.

Продавачката се приближи.

— Искате да кажете, че се нуждаете от цялостна смяна на гардероба си? — попита тя, опитвайки да прикрие своето задоволство.

— Не. Искам нещо за днес.

Надеждата за солидна комисионна се стопи върху лицето на жената.

— Желаете ли да разгледате роклите или предпочитате нещо по-непретенциозно? — не можеше да разбере, дали клиентката просто не я пързаля.

— Нещо по-непретенциозно — отвърна неочаквано. — Може би панталони и някаква блуза.

— Насам — поведе я жената към щанда с красиви летни облекла. — Какъв размер носите?

Замълча за миг, докато си спомни какво пишеше върху марката на роклята й.

— Осми.

— Наистина ли? — продавачката огледа недоверчиво шлифера, сякаш искаше да проникне под него. — Аз бих казала, че сте шести размер.

— Може и да сте права. Сигурно съм отслабнала последните няколко дни.

— Браво на вас! Това не е лесна работа. Аз лично никога не съм била пълна, но горката ми дъщеря, нали се е метнала на бащиния си род, все е на диета. Браво на вас!

От комплиментите се почувства глупашки горда.

— Искате да си направите хубав подарък — продължи жената. — Заслужавате си го! Макар, че на ваше място, повече не бих отслабвала. След една възраст жените са по-красиви, ако имат по някое и друго кило в повече.

Тя извади чифт светлокафяви, памучни панталони и бежова памучна блуза с къси ръкави и кафява шарка в долния край.

— Това харесва ли ви?

Харесваше ли й наистина?

— Защо не ги премерите? После ще знаем какво търсим.

Кимна, пое дрехите и последва продавачката до пробната. — Ще съм отвън, ако ви потрябвам.

Влезе в малката кабинка, внимателно затвори завесата и свали шлифера. Обу панталоните, облече блузата — панталоните й бяха точно по мярка. Блузата легна удобно на раменете й. Тя отстъпи крачка назад и се огледа доволна в огледалото. Никак не беше зле! Продавачката имаше набито око.

— Как е там вътре? — прозвуча гласът й отвъд завесата.

— Повече от добре! — отвърна и излезе в новите дрехи. — Ще ги купя. Бихте ли отрязали етикетите им?

— А, искате да излезете с тях от магазина?

Тя кимна.

— Да, ако не възразявате…

Жената повдигна рамене.

— Малко е странно, но се е случвало. Как ще стане плащането?

— В брой.

— Така и предполагах.

Продавачката я отведе до касата.

Толкова отдавна никой не е плащал в брой, дано не съм забравила как става — огледа се притеснено и добави: — О, мила, ама вие май си забравихте чантичката в пробната?

— Без чанта съм.

Дъхът на продавачката секна.

— Имам пари — тя потупа найлоновия плик, който носеше, за да я успокои. — Просто съм без чанта. Трябва да си купя нова.

Жената с голямо усилие отклони поглед от плика.

— Изглежда се нуждаете от доста неща?

— Да, така е.

— Дошла сте тъкмо, където трябва. Щандът за чантите е на партера, точно до козметиката. Сметката ви е двеста трийсет и седем долара и двайсет и осем цента.

Бръкна в плика и извади три банкноти. Продавачката опули очи, бързо върна рестото и проследи с поглед как клиентката й небрежно пусна монетите в найлоновия плик. После мълчаливо отряза етикетите на новозакупените дрехи. Очевидно предпочиташе да не узнава повече нищо, колкото и необичайно да й изглеждаше то.

— Чантите са на партера, до козметиката — напомни й на тръгване.