Елиф Шафак: Черно мляко

Господаря Потон (вече по-заинтригуван): О, така ли? Я разкажи!

Аз: Ами ние с теб стояхме на едно пристанище. Оказва се, че си заминавал с кораб, прекарващ джиновете от това в другото царство. Беше мамутски, светеше целият. На кея имаше страшно много народ, там се бяха струпали стотици бременни с издути кореми. После ти се качи на кораба и натъжена, аз ти махнах за сбогом.

Господаря Потон (объркан): Значи си се натъжила, че си тръгвам? Сигурна ли си? Би трябвало да скачаш от радост. Ами да, съсипах ти живота.

Аз: Няма такова нещо. Сама си го съсипах.

Господаря Потон (още пообъркан): За какво намекваш, че не си ми сърдита и ядосана ли?

Аз: Всъщност не. Според мен трябваше да изживея тази депресия, за да обединя по-добре парчетата. Когато го гледам от такъв ъгъл, би трябвало да съм ти признателна.

Господаря Потон пламва до тъмночервено и отстъпва назад, сякаш съм го зашлевила през лицето.

Господаря Потон (с разтреперан глас): Никой досега не ми е говорил така. Не знам какво да кажа. (Просълзява се.) Жените ме мразят. Лекарите, терапевтите — и те. О, само какви ужасии пишат по мой адрес! Нямаш представа какво е да те обиждат по брошури, книги и електронни страници.

Аз: Слушай, корабът в съня ми си имаше и име — „Аврора“. На испански означава „зора“, на турски — шафак.

Той ме гледа неразбиращо с разширени, леко дръпнати очи.

Аз: Толкова ли не разбираш? Този кораб — това съм аз. Именно аз те докарах на пристанището на живота си.

Господаря Потон (чеше се по главата): Да приемем за миг, че е така. Защо ще правиш такова нещо?

Аз: Защото си мислех, че вече не мога да изляза на глава със своите гласове, които постоянно си противоречаха. Открай време ми е било трудно да укротя Палечките. Ако се съгласях с някоя от тях, нямаше как да се помиря с другите. Ако обичах някоя малко повече, останалите започваха да недоволстват. Винаги е било така. Намирах някакъв изход, като се осланях малко на една, после на друга. Но след като родих, системата даде засечка. Не можех да понеса този плурализъм вътре в себе си. Майчинството изисква непоколебимост, цялостност, целеустременост, а аз бях разкъсана на шест, че и повече гласа. Прекърших се от напрежението. И точно тогава те повиках.

В този миг се случва нещо много странно. Господаря Потон започва да се разпада направо там, пред очите ми, досущ като мъгла, разсеяна от слънцето.

Господаря Потон (води копринена кърпа и си бърше очите): Значи, май е време да си тръгвам. И през ум не ми е минавало, че ще се разкисна така. (Секне се.) Извинявай… просто ме изненада.

Аз: Не се притеснявай.

Господаря Потон (подсмърча): Сигурно ще ми липсваш. Ще ми пишеш ли?

Аз: Ще напиша за теб. Цяла книга.

Господаря Потон (ръкопляска): Колко вълнуващо! Ще се прочуя!

Спуска се тежко мълчание, което нахлува в ушите ми като вятър в листа. Чувствам лекота, сякаш нещо ме е хванало и ме е вдигнало.

Господаря Потон: Е, довиждане. Но какво ще стане с Палечките?

Аз: Ще ги извадя от ковчежето. Ще дам на всички еднакви права. Олигархията приключи, завършиха и военният режим, монархията, анархията и фашизмът. Най-после е време за пълнокръвна демокрация.

Господаря Потон (през смях): Нека те предупредя, любов моя, демокрацията не е цветя и рози.

Аз: Може и да си прав. Но пак я предпочитам пред всички други режими.

Един слънчев августовски ден, когато сливите в градината вече бяха узрели до съвършено лилаво, Еюп се уволни от казармата и се прибра по-слаб и мургав. Дълго не каза нищо, само се усмихваше. После го чух да говори с много любов в банята на шишенцата с шампоан, на парфюмите и кремовете.

— Не каза на жена си и едно „здрасти“, а сега си говориш с крема за бръснене, а? — попитах го аз.

Той се засмя.

— В казармата ти липсва и най-дребният житейски лукс и се научаваш да си признателен за онова, което ти се намира подръка.

— Може би и депресията ни учи на същото — отвърнах аз. — Вече знам как да гледам наоколо с нови, признателни очи.

— Извинявай, че не можах да бъда с теб — прошепна Еюп и ме притегли до себе си. После добави замислено: — Можехме да се справим и по-добре.

— В смисъл?

— Защо, докато изживяваше всички тези сътресения, не поискахме помощ от семействата и приятелите си? Защо не намерихме детегледачка, която да ти помага? Опитваше се да се справяш с всичко сама. Защо?