Елиф Шафак - Черно мляко

Забелязвам, че за миг жената трепва. Косъмчетата по ръцете й настръхват, сякаш не е горещо като в пещ.

„6. Промяната и непостоянството са азбука на живота. Обетът двама души да са заедно, «докато смъртта ги раздели», е измислица, която е в разрез със самата същност на битието. Пък и ние не умираме само веднъж. Не е зле да помним, че човек умира многократно, преди да умре и физически.“

„7. По тази причина можем да обещаем любов само за този миг, но не и след него.“

„8. Ако трябва да опиша брака като метафора, мога да заявя, че мой съпруг е литературата, а мои деца са книгите. Има само един начин да се омъжа — като се разведа с литературата или като си взема втори мъж.“

„9. Тъй като и дума не може да става да се развеждам с литературата и по земята няма мъж, който да се съгласи да стане «съпруг номер две», по всяка вероятност ще си остана цял живот несемейна.“

„10. Заради гореизложеното този лист хартия е моят манифест.“

Облягам се и изчаквам жената да си дочете. Тя изостава, изрича с устни думите сричка по сричка като малка ученичка, която едва сега учи азбуката. Лекият ветрец, милващ палубата, донася при нас мириса на море и аз усещам по езика си вкус на сол. След няколко секунди жената се обляга и въздиша тежко, наистина шумно.

Неволно започва да ме гложди любопитство. Какво ли искаше да каже тя с това? Дали беше съгласна с мен? Дали въздишката означаваше: „Много си права, сестро, но светът е такъв, винаги е бил такъв!“? Или жената искаше да каже по-скоро: „Пишеш ги тези глупости, скъпа, но всъщност животът е съвсем друг!“? Имам чувството, че е второто.

Изведнъж ми се приисква да я жегна. Тази непозната тук е моето Друго Аз. Тя е от жените, които на драго сърце са посветили живота си на своя дом, съпруг и синове. Още от млада е насочила всичките си усилия към това да си намери идеален мъж и да създаде семейство, да стане майка още преди да се е сбогувала с младостта, напълняла е по тази причина, състарила се е преждевременно, допуснала е желанията й да се превърнат в съжаление и да носи вътре в себе си горчилка. Със своите консервирани мечти, удобно обществено положение и късогледи амбиции тази жена е мой антипод. Или най-малкото ми се иска да бъде.

„Жената, всяка жена трябва да ражда не с ума, а с матката си.“ 1 1 Думи на Пеями Сафа (1899–1961), изтъкнат турски писател от Истанбул, известен с романите, уводните статии и журналистиката си — Б.а. Ето в какво са били убедени някои от водещите мъже белетристи в страната ми. Присвоили са си писането на художествена литература като своя запазена територия, като нещо, което изначално вършат само мъжете. Според тях романът е сложна постройка на разума, умозрително дело, за което се искат изобретателност и нюх към сюжета, а тъй като по определение жените са емоционални същества, от тях не могат да излязат добри белетристи. Тези прочути писатели са гледали на себе си като на „отци на белетристиката“, а на читателите — като на синове, които трябва да бъдат направлявани. Наследството им ме кара да подозирам, че ако искам да съществувам върху териториите на литературата и да преуспявам, също трябва да избера едно от двете: или матката, или ума. Стигне ли се дотам, не се и съмнявам какво ще предпочета.

Параходът ще пристигне всеки момент. Без и да подозира какво си мисля, жената до мен скача на крака. Да взема чантите, да прибера в пликчето нахута, да приготвя момчетата, да мушна в багажа автоматите „Калашников“, да напъхам краката си в обувките… За по-малко от трийсет секунди е готова. Заедно със синовете си започва да се провира, да се бута към изхода, по-далеч от мен.

Едва тогава, едва след като жената се изправя, забелязвам нещо, което би трябвало да видя и преди. Тя не е с наднормено тегло. Не е дори пълна. В напреднала бременност е. Коремът й изглежда огромен, сигурно чака близнаци или тризнаци.

Кой знае защо, тази незначителна подробност преобръща всичко в главата ми. Но няма за кога да умувам. Параходът е на пристанището. Всички бързат да скочат на крака и да се устремят в пълно безредие към изхода. В суматохата срещам погледа на мъжа до мен.

— Благодаря за хартията… — казвам му.

— За мен беше удоволствие — отвръща той. — Радвам се, ако съм успял да помогна.

— О, помогнахте, разбира се — заявявам аз. — Просто ми е интересно какво е „Падаща звезда“?

— Ние сме нова фирма за продукти за майки и новородени — обяснява мъжът. — Електронни помпи за кърма, термоси, неща от този род…