Славата и признанието не носят на Скот Фицджералд голямо щастие. Заобиколен от жени, които го обожават, от критици, които го възхваляват, и репортери, които във всяка негова крачка откриват сочен материал, той се пропива. Когато не мисли за следващия си роман, затваря съзнанието си за света, когато не пише се налива с алкохол и понякога заспива на най-невероятни места. Зелда е най-малкото точно толкова нещастна, колкото и той. Двамата не могат да си донесат един на друг щастие, но и нямат сили да тръгнат по различни пътища. Като две хвърчила с преплетени връвчици се гънат и гърчат в обятията си.
Историците на литературата са озадачени от зародилото се по онова време приятелство между Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей. Те са неразделни — двама писатели бохеми, които се напиват заедно до припадък. Зелда не може да го преглътне. Според нея Хемингуей е мъжкар с раздуто его. Смята, че той не влияе добре на съпруга й. С времето приятелството се разпада.
Зелда е пословична с ревността си. Постоянно изпада в пристъпи, при които си гори дрехите, унищожава вещите си и дори руши помещенията. Веднъж на многолюдно изискано парти си сваля накитите и ги хвърля в гореща вода, за да приготви „супа от бижута“. Често е заслепявана от ярост. Друга вечер забелязва, че мъжът й обсипва с внимание прочутата Айседора Дънкан, и прави сцена, като се хвърля по мраморното стълбище. Когато я вдигат от пода, е цялата в кръв.
Двамата имат дъщеря, която обичат много — Скоти, родена през октомври 1921 година и поверена на грижите на бавачка. Още преди да е излязла от упойката, Зелда прошепва: „Дано е красива и безразсъдна… малка безразсъдна красавица“. Същият израз се появява и във „Великия Гетсби“ когато Дейзи говори за дъщеря си. Както винаги, животът вдъхновява художествената литература.
След Скоти Зелда прави три аборта. Колкото и да обича дъщеря си, не иска повече деца — най-малкото толкова скоро след нея. Детето не забавя ритъма им на живот, нито смекчава скандалите. На по-късните етапи от брака им Зелда все търси нещо, което да прави, извън интересите на съпруга си. За кратко се опитва да ходи на уроци по балет. Мъжът й се отнася презрително към нейния интерес и го нарича пилеене на време. Накрая балетът не успява да направи Зелда щастлива 23 23 Сред добрите биографии е „Зелда“ на Нанси Митфорд (Mitford, N. Zelda. New York, 1983). — Б.а.
.
Точно тогава тя започва да ревнува — този път не от друга жена, а от творбите на мъжа си. Все по-често се опитва да го разсее през часовете, когато той работи върху литературните си произведения. За всички, освен за самите тях, е очевидно, че двамата не могат да останат повече под един покрив. Скот Фицджералд иска да държи жена си у дома. Притеснява се, че ако тръгне да излиза сама, тя ще започне да флиртува и дори ще си намери любовник, за да му отмъсти и да облекчи болката в сърцето си.
Руми оприличава ума на странноприемница. Всяка сутрин посрещаме нов нечакан гост — понякога във вид на радост, друг път облечен като скръб. В странноприемницата на Зелда Фицджералд отсядат какви ли не неприятни посетители: Госпожа Тревога, Госпожа Паническа атака, Господин Негодувание, Господин Огорчение…
Накрая, през юни 1930 година, след месеци, през които Зелда е имала нервни сривове и халюцинации и е направила опит за самоубийство, й слагат диагноза „шизофрения“ и тя е откарана в болница. Прекарва следващите осемнайсет години сред грижите на психиатрите. Малко след това пише на Скот писмо, твърде показателно не само за душевното й състояние от онова време, но и за яркия й бурен стил: „Каквото и да става от тук нататък, пак знам дълбоко в себе си, че това е безбожна мръсна игра: че любовта е горчива и няма друго освен нея, а останалото е за емоционалните просяци по земята…“ 24 24 Bryer, R., С. W. Barks, eds. Op. ext.
.
Въпреки всичко престоят й в клиниката сякаш отприщва творческата й енергия. През този период Зелда не спира да пише: дневници, разкази, писма. Не само рисува красиви картини, но и създава полуавтобиографичния си роман „Запази ми този валс“. В него описва пределно откровено себе си като изобретателна, но и трудолюбива красавица от Юга, която обича да се забавлява, говори и за вътрешното преображение, което е изживяла в брака. Спира се подробно и на двете взаимно изключващи се страни в характера й: едната независима и безгрижна, а другата — нуждаеща се от любов и сигурност.
Веднага щом написва романа, го изпраща на издателя на Скот. Съпругът й още не го е виждал и когато научава, се вбесява. По онова време той работи върху „Нежна е нощта“. Тъй като двамата са използвали сходен материал (разказа за душевното заболяване на Зелда и годините, които са прекарали заедно в Париж и на Ривиерата), двете книги до голяма степен се припокриват. Следва шумен скандал, отразил се на брака и на творчеството им, и накрая Зелда се съгласява да преработи ръкописа. Когато излиза, книгата не е посрещната добре от критиците и от нея се продават малко бройки. Обезверена, Зелда не издава друг роман.
Читать дальше