Елиф Шафак - Черно мляко

Още първия ден виждам плакат, който приковава вниманието ми: работничка в син гащеризон, с кърпа на червени и бели квадрати на главата и риза със запретнат ръкав, изпод който изпъква мускулест бицепс като на Попай Моряка. С нея са украсени стените из студентското градче. „Можеш да успееш, можеш да се издигнеш и да бъдеш силна в този управляван от мъже свят“, гласи девизът, който ще видите навсякъде.

На втория ден откривам сградата, превърнала се в мое любимо място за целия ми престой: грамадната библиотека в ярък готически стил. Това е любов от пръв поглед. От ръкописи до съвременна литература, политическа философия и ботаника — разхождам се по пътеките между рафтовете, докосвам книгите, вдъхвам миризмата им.

Но никой не се прехласва по библиотеката повече от Госпожица Циничната Интелектуалка. Още в мига, когато зърва сградата, наподобяваща отдалеч замъка на Рапунцел, тя започва да скача от радост и крещи толкова силно, че си поврежда гласните струни.

Идва есента, листата от дърветата капят и обагрят цялото студентско градче в кехлибарено, червено и кафяво. Сутрин ние с Малката Госпожичка Практична ходим да тичаме за здраве. Веднъж на връщане се отбиваме в библиотеката.

Заварваме Госпожица Циничната Интелектуалка да седи на една лавица, сгърбила се е над отворена книга. После използва за прът подострен молив и скача от една купчина книги на друга. Има си и въжена стълба, по която да се катери до по-високите рафтове. Раздвижи ли се, обиците й със знака на мира и гривните по ръцете й подрънкват. Върху черната тениска над дънките пише: „не на войната, не на расизма, не на омразата“.

— Здрасти, сестро — поздравява ме и гледа леко смръщена Малката Госпожичка Практична.

Откакто сме дошли в Щатите, на повърхността отново избиха конфликтите между Палечките и временната им коалиция се разпада бързо.

— Какво четеш? — питам я.

— „Смисъл и безсмислие на бунта“ — отвръща тя.

Малката Госпожичка Практична надзърта объркана над рамото ми.

— Пак ли е за рибари?

— Това е книга на френската критичка Юлия Кръстева 19 19 Юлия Кръстева (р. 1941) е френска изследователка от български произход. Завършва френска филология в Софийския университет прес 1964 г., след което заминава за Франция и се посвещава на научна дейност. Трудовете си в областта на философията, психоанализата, лингвистиката и семиотиката пише на френски език. — Б.ред. , която е сред водещите мислители на нашето време — уточнява Госпожица Циничната Интелектуалка.

— Отново умни неща, а? — пита Малката Госпожичка Практична.

— Според нея Едиповият комплекс е ключът към това да разбереш жените — продължава Госпожица Циничната Интелектуалка не толкова раздразнено, колкото високомерно. — Младото момиче обожава майка си, подражава й във всичко. После обаче открива, че няма полов член, и се чувства непълноценно и ощетено като скопец. За да компенсира тази липса, се привързва към баща си. Сега вече майката, която до този миг е била обичана и от която момичето се е възхищавало, е изтласкана встрани и е възприемана като съперница. От този етап нататък някои момичета намразват майките си.

Ние с Малката Госпожичка Практична слушаме, без да казваме нищо, без дори да си поемаме дъх.

— Жените писателки са под въздействието на Едиповия комплекс в по-голяма степен, отколкото вероятно си мислиш. Знаеш ли защо например Севги Сойсал е станала белетристка? Започнала е да пише на осем години, защото е ревнувала баща си, който е обичал майка й. Възприемала е майка си като съперница и е искала да спечели с писането и въображението си разположението на баща си.

— О, наистина ли? — възкликвам аз.

— Ами да, описала го е в мемоарите си — отвръща като голяма всезнайка Госпожица Циничната Интелектуалка. — Всяко дете иска да се върне в тялото на майка си. Това, разбира се, няма как да стане. Подобно „единение“ е отминало отдавна, унищожено е завинаги, детето обаче неволно копнее за него. „Символичният ред“, олицетворяван от бащата, чака индивида, който не може да се съедини отново с тялото на майката.

— Хайде още веднъж! — подканя Малката Госпожичка Практична.

Госпожица Циничната Интелектуалка само това и чака.

— За да оцелеем в този ред, потискаме въображението си, притъпяваме желанията и се учим да бъдем „нормализирани“. Колкото и да опитваме обаче, въображението ни не може да бъде заглушено. То избива на повърхността на най-неподходящи места и в най-странно време. Семиотиката на майката се възправя срещу символичния ред на бащата.